продължение...

ТУРЦИЯ – ВОЕННАТА МОЩ

Една от главните причини, поради които западняците вярват, че Антихрист ще дойде от запад, е, че той трябва да има голяма военна мощ, а само западните нации отговарят на това условие. Все пак неколцина на Запад са наясно с факта, че Турция има една от най-големите и силни войски в света. Сред 26-те страни-членки на НАТО, Турция има втората по големина армия, втора само след Съединените Щати. Турската армия далеч превъзхожда армиите на Германия, Испания, Италия и Англия взети заедно. Докато Съединените Щати имат грубо 4 милиона войници в своите комбинирани сили от активно служещ персонал и запасни групи, турската армия има над 2 милионна войска. Поради разположението си в жизнено важен и предизвикателен географски регион, за Турция винаги е било също толкова жизнено важно да има силна и ловка армия. Турция се намира в центъра на Кавказ, Близкия изток и Балканите – най-нестабилния регион в света. Това е също така и център, където се пресичат международни гео-стратегически линии и маршрути. Турция контролира стратегическия турски пролив; нещо повече, тя е добре разположена така, че да контролира Суецкия канал, а оттам и морския трафик в региона. Освен всичко това, в тази епоха на несигурност, заплахата за сигурността на Турция не се състои просто в различните режими и военни сили в региона, но също така и в политическата, икономическа и социална нестабилност, гранични спорове и тероризъм. В светлината на всичко това, турската армия остава винаги силна и боеспособна. Що се отнася до второто изискване, на което трябва да отговаря нацията, която ще доведе царството на Антихрист, Турция отново го изпълнява идеално. Турция със сигурност има военния капитал, необходим да подкрепи всеки обширен план за мир в Близкия изток. Турция също така има нужната военна мощ, за да атакува и победи всички други нации в региона, независимо от техния брой. Разбира се, възможностите на Турция да атакува Израел ще бъдат значително по-високи, ако към нея се присъединят няколко други нации
. ТУРЦИЯ – НЕПРИЯТЕЛЯТ АНТИ-СЕМИТСКИ И АНТИ-ХРИСТИЯНСКИ НАСТРОЕНИЯ

Исторически погледнато, съвсем доскоро се изчисляваше, че турците са избили около 2,8 милиона християни. Стенли Коен, професор по криминология в Еврейския университет в Ерусалим, пише: „Най-близкият успешен пример [за колективно отричане] в съвременната епоха са 80-те години на официален отказ от страна на последователните турски правителства да признаят геноцида от 1915-17 г. срещу арменците, при който 1,5 милиона души изгубиха живота си. Този отказ е бил подкрепен от умишлена пропаганда, лъжи и прикриване, фалшифициране на документи, укриване на архиви и подкупване на учени. Съвсем наскоро, през 1974 г., светска и както се твърди модерна Турция окупира Кипър, наложи мюсюлманите и заповяда на гърците да се изнесат в рамките на 24 часа. Църквите бяха запалени или превърнати в джамии. Седемдесет процента от индустрията й сега е под турски контрол.‖ Въпреки връзките на Турция със Запада, нейната история е белязана от дълбоко подчертан анти-християнски и анти-семитски дух. Западната политика на отстъпки относно исляма в Турция се крепи на лъжовното предположение, че Турция, със своите кемалистки възгледи, е умерена. Тези възгледи провокираха боевете срещу християните сърби и македонци, за да се подкрепят босненските и албански мюсюлмани в Босна и Косово. Ирански ислямисти и чеченци подпомагаха тези групи в опита за реислямизиране на Балканите. И въпреки предполагаемото приятелство, съществувало между Америка и Турция през по-голямата част на последните няколко десетилетия, това взаимоотношение е взело драматичен обрат в друга посока. Точно преди войната в Ирак Турското велико народно събрание наложи вето на законопроект за разрешаване на преминаването на около 60 000 американски войници през турска територия, за да влязат в северен Ирак. Американците бяха озадачени, защото турците винаги са били считани за надежден приятел и партньор. Турците обаче прецениха, че Америка бе пренебрегнала чувствителни моменти относно положението на северен Ирак, който граничи с Турция и често е използван като стартова площадка от кюрдските сепаратисти, които проникват в Турция и извършват терористични нападения. Като добавка към това разделение, няколко месеца по-късно турско-американските взаимоотношения отново претърпяха сериозен удар, когато единадесет офицера от турските специални части на наблюдателна мисия в северо-иракския град Сюлеймания бяха арестувани от американските сили и отведени в Багдад. Това стана известно под името „инцидента с качулките‖, защото турците са били видени да бъдат превозвани с черни, подобни на качулки, торби на главите. Повечето американци не обърнаха много внимание на това. Турците обаче, които се гордеят изключително много с армията и страната си, бяха унижени и се разгневиха на Съединените Щати заради опозоряването на техните войници. В очите на много турски граждани това бе непростим акт и беше запомнено с голямо презрение. Не беше отправено никакво официално извинение, освен една дипломатическа нота, подписана от секретаря на отбраната Доналд Ръмсфийлд, в която се казваше, че Америка съжалява за инцидента. Това вбеси хората в Турция и в резултат на това турско-американските взаимоотношения пострадаха.
НАРАСТВАЩА ОМРАЗА

Един турски филм, озаглавен „Долината на вълците – Ирак""дебютира през 2006 г., разкривайки турските чувства към Америка.
Историята започва със споменаване на „инцидента с качулките‖"" Според сюжета, един от арестуваните турски офицери се самоубива от срам и оставя бележка за своя приятел Полат Алемдар, главния герой, с която го моли да отмъсти за позора му. Съобразявайки се с желанията на своя приятел, Алемдар преследва американския командир – християнски фундаменталист, отговорен както за инцидента с качулките, така и за масовото избиване на хиляди невинни цивилни иракски граждани. Филмовата звезда Гари Бъсей играе ролята на еврейско-американски лекар, който събира органи от иракчаните, за да бъдат продавани в Ню Йорк, Лондон и Тел Авив. Този филм стана един от най-касовите турски филми за всички времена. Хората се редяха на опашка пред кината, за да го гледат отново и отново. Турската омраза към Америка и Израел нараства с всеки изминал ден. Много турци вярват, че този филм представя истината за Америка и Израел. Други примери за нарастващото анти-семитско и анти-християнско отношение се виждат в две от най-продаваните книги в Турция. „Моята борба‖ от Адолф Хитлер, която е била субсидирана и продавана много евтино от различни издателства и в различни преводи, наскоро се превърна в бестселър там.

Друг бестселър е озаглавен „Атакувайте папата: Кой ще убие папата в Истанбул?""

На корицата на книгата е изобразен човек, който хвърля гранатомет по папа Бенедикт. Едно изследване на надигащия се анти-семитизъм в Турция проведено, от Института „Стивън Рот‖ за съвременни изследвания на анти-семитизма и расизма посочва, че е нещо обичайно в най-различни главни вестници да се четат анти-семитски обиди и конспиративни теории, които представят като демони евреите. Отричането на Холокоста също е широко разпространено. Според това изследване „Преводи на класически анти- семитски трактати като „Протоколите на Сионските мъдреци"" и „Международното еврейство""на Хенри Форд се продават във видни книжарници. Очевидно в Турция се надигат анти-семитски и анти-християнски настроения.


ТУРЦИЯ – В РЪЦЕТЕ НА ИСЛЯМИСТИТЕ

В моята книга „Защо напуснах джихад"" аз цитирам Серж Трифкович, директор на Центъра за международни въпроси, който коментира относно Турция: „Къкрещият ислямистки вулкан в селата на Анадола и бедните квартали на разпръснатите градове ни карат да се чудим не „дали"", а „кога"". Ако и когато Турция стане напълно развита демокрация, в същия момент тя ще стане ислямска."" Цитирал съм също така Стенли Коен, професор в Еврейския университет в Ерусалим, който казва: ―Все още се смята за част от НАТО и „приятел"" на САЩ, независимо че миналото на Турция се възражда, като от ранен звяр се превръща в плячкосващо чудовище. Не е чудно, че през 1997 г. държавният доклад на работната група на ЦРУ определи Турция като нация, застрашена от колапс. Западът трябва да осъзнае, че Турция не е демокрация и че всички усилия за установяване на демокрация в нея ще се окажат фатални, тъй като демокрацията, подобно на опитите в Ирак, ще бъде използвана единствено за избирането на ислямска шериатски ориентирана система."" Думите и на Брифкович и на Стенли чудесно предвидиха ситуацията – днес Турция е под властта на ислямистите и не е ли удивително да видим Стенли, един светски човек, да използва фразата „ранен звяр"", за да опише Турция? Точно така Библията описва ранената отмряла Османска империя, която ще се съживи в края на времената. За Съединените Щати ще бъде почти невъзможно да се справи едновременно с ядрените оръжия на Иран, войната в Ирак и с накланянето на Турция към ислямизма. И все пак в момента Америка се изправя точно пред това. По времето, когато пиша това, август 2007 г., ислямистката партия АКР в Турция по най-демократичен начин спечели крайните избори, необходими й да вземе контрол над цялото турско правителство.
Това е изумително. Най- продължителната светска демокрация в мюсюлманския свят падна в ръцете на ислямистката партия. Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган и новоизбраният президент Абдула Гюл сега оглавяват АКР. Също така, понастоящем АКР държи мнозинството от парламентарните места. Следователно една открито ислямистка партия управлява турското правителство и оказва влияние върху системата от проверки и баланси в Турция изцяло в своя полза. Сега единственото, което им трябва, е да вземат контрол над армията. За да осъзнаем напълно важността на това, трябва да разберем кои са тези лидери и какво представляват исторически в светската мюсюлманска нация на Турция. Елизабет Ивс от списание „Форбс"" обяснява: „Всичко започна на 27 април [2007г.], когато турският парламент, доминиран от управляващата партия за Справедливост и развитие, или АКР, номинира министъра на външните работи Абдула Гюл за президентския пост. Гюл, както и лидерът на АКР Реджеп Тайип Ердоган, има своите корени в ислямисткото движение в Турция. През последните години АКР е предприела действия, разглеждани като религиозно подбудени, като например опита да се забрани прелюбодейството и да се насърчат религиозните училища. Въпреки че Гюл придвижи напред преговорите с Европейския съюз и е широко възприеман като прозападен и дипломатичен, опонентите му в Турция го смятат за ислямист, а оттам и заплаха за светското правителство. ‖ За да стане ясно колко сериозно е поемането на управлението на турското правителство от ислямистка партия, разгледайте някои от коментарите, направени от напускащия турски президент Ахмет Недждет Сезер в прощалната си реч. Покрай съвсем трезвите си предупреждения Сезер заяви следното: „Политическият режим в Турция е под безпрецедентна заплаха… Политическият ислям са налага на Турция като модел … Осъществява се заговор, с ясно определени срокове във времето, срещу турските въоръжени сили. Външните сили – както и вътрешните с цел да обслужват собствените си интереси – под претекста на „демокрацията‖, която се опитва да промени светската турска република и да създаде модел на „умерена ислямска република‖, трябва да служат като пример, който ислямските страни да следват. „Умереният ислям"" би означавал, че държавната социална, икономическа, политическа и правна система до известна степен ще отразява религиозните закони. Според това определение, „умереният ислямистки модел"" може да представлява „напредък"" за ислямските страни, но за Турция, това означава „регресия"". Това е модел на „фундаментализъм"", [който Турция отхвърля]."" Сезер заяви също, че е само въпрос на време преди едно „умерено"" ислямско правителство да стане радикално. По подобен начин д-р Мегаломатис, също привърженик на светското управление в Турция, използва още по-силен език, за да опише сериозността на ислямисткото поемане на властта: „В Турция, истинският враг е ислямисткото движение с похотливите и недодялани министър-председател и министър на външните работи, които се опитват да разработят своите симулативни кроежи за ислямизация, вулгаризиране и варваризиране на Турция. Играейки си с поделения на цивилизованата политическа институция на Турция, използвайки несъответствията в избирателния закон и разчитайки на коварната подкрепа на най-лошите външни врагове на Турция, Ердоган и Гюл съставляват заплаха номер едно за цялата страна.""
Ако се съмнявате в изказванията на Сезер и Мегаломатис, то тогава разгледайте някои от коментарите, направени от архитекта на наскорошното нашествие във властта, самия министър-председател Ердоган. Въпреки безкрайните публични изявления на Ердоган, че е за Европейския съюз, про-демократично, про-американски и про-израелски настроен, за мира и за глобалното единство, Ердоган беше уловен да прави следният позорен цитат: „Демокрацията е като трамвай. Возиш се на нея, докато стигнеш целта си и тогава слизаш.""
Съобщава се също, че заместник-министърът на Ердоган заявил, че е необходимо да се замени секуларизма и републиканството с по-голямо участие на ислямска система. При друг случай, в рядък момент на откровеност, Ердоган рецитира следния откъс от радикално ислямско стихотворение, написано от него, в което пише: „Джамиите са нашите казарми, куполите им – нашите каски, минаретата им – нашите щикове, вярващите – нашите войници. Тази свята армия пази моята религия. Всемогъщи, нашето пътуване е нашата съдба, краят е мъченичеството.""

Ако тези коментари идваха от Осама бин Ладен или Махмуд Ахмадинеджад, те биха изглеждали на място; обаче те идват от един от най-влиятелните мюсюлмански водачи в Близкия изток. Следователно, те трябва да обезпокоят силно всички световни лидери по света. Освен това тези коментари са и противоречиви. Те звучат така, сякаш са дошли от устата на един радикален самоубийствен бомбохвъргач, само че те идват от човек, на когото Америка и Израел имат пълно доверие. Тези коментари идват от човек, който спомогна за разработването на „Алианса на цивилизациите"" на ООН и който често е чуван да цитира Meвлана Джалалудин Руми, известния миролюбив суфи мюсюлмански мистик. И така, кой е истинският Ердоган – мюсюлманския Ганди или превъплъщение на Гигес? В светлината на доказателствата, че вероятно Ердоган е нещо повече от това, което виждаме по телевизията, не трябва да се изненадваме да чуем професор Рубен Сафрастиян да го нарича някой, който е „много умел в политическите манипулации.""

Писанието предупреждава, че „един нищожен човек… ще дойде мирно и ще завладее царството чрез ласкателство (интриги)"" (Данаил 11:21).

И така, още едно необходимо изискване спрямо водача на царството на Антихрист е намерило изпълнението си в Турция. Скрити или по-явни тенденции към антисемитски и антихристиянски настроения се откриват във все по-големи размери в съвременна Турция. Далеч по-важно е, че една потенциално дремеща в летаргия бойна група и едно замаскирано радикално ислямистко правителство е завзело контрола над това, което исторически погледнато беше най-умерената и светска мюсюлманска нация в света. Ако Турция продължава по пътя, който е поела, последиците за Запада ще бъдат унищожителни. Както заяви британският журналист Джон Хупър още през 1996 г.: „размахът на конфликта, ако Турция, подобно на Иран, стане „ислямска‖, би бил огромен.‖ Въпреки това, ако Турция действително обедини сили с Иран и няколко други ислямистки страни, както твърди Библията, тогава думата „огромен‖ ще бъде прекалено слаба, за да опише разрушителното влияние, което това би донесло за Израел и Америка.

ТУРЦИЯ В ИСЛЯМСКИТЕ ПРОРОЧЕСВА (МЮСЮЛМАНСКО ПРОРОЧЕСТВО ПРЕДСКАЗВА) ПАДАНЕТО НА ТУРЦИЯ ПОД ВЛАСТТА НА ИСЛЯМИСТИТЕ

Веднъж участвах в дебати по Ирландската национална телевизия с Анджем Чудари, лидер на вече несъществуващата терористична организация „Ал-Мухаджирун‖ в Англия. Чудари започна да бълва омраза към Кемал Ататюрк, наричайки го подставено лице, който е унищожил халифата. Той заяви, че ислямът трябва да бъде възстановен там, където е наранен. Днес мечтата на Чудари се сбъдва – превземането на турското правителство от ислямистка политическа партия има сериозно пророческо значение сред апокалиптично настроените мюсюлмани. Сатана, който разбира Библията, е заложил свои собствени пророчества относно първия и втория възход на Турската империя. Сред многобройните ислямски традиции съществува поредица от пророчества, които говорят за падането на Константинопол под властта на исляма.

Когато Мехмед II, предводителят на мюсюлманските армии, завладява Константинопол през 1453 г., той изтъквал тези пророчества пред своите войски, като им вдъхвал еуфорично чувство за божествена цел. „Аллах ще завладее Константинопол (Истанбул) за народа на Неговите най-обичани приятели"" – казвал той, – „Наистина ще завладеете Константинопол. Колко прекрасен ще бъде неговият лидер и колко прекрасна ще бъде тази армия!""

И все пак, Второто завладяване на Константинопол от исляма се очертава на хоризонта. За него се казва, че ще бъде постигнато чрез мирни средства, точно преди края на света. Великата война, както я нарича ислямът, ще настъпи веднага след завладяването на Константинопол. „Разцветът на Ерусалим ще бъде, когато Ятриб (Медина) бъде в руини, разрушаването на Ятриб ще стане, когато настъпи Великата война, избухването на Великата война ще бъде при завладяването на Константинопол, а завладяването на Константинопол ще бъде, когато Даджал (Антихрист) се появи. Той (пророкът) удари бедрото или рамото си с ръка и каза: Това е вярно, колкото е вярно това, че сте тук или че седите."" Точно както повторното превземане на Ерусалим от Израел през 1967 г. повдигна християнския дух по целия свят, така повторното завладяване на Константинопол от исляма ще вдъхне сила на мюсюлманите. Няколко години преди падането на Турция под властта на ислямистката партия мюсюлманският апокалиптичен писател Сидик Велианкод (Sidheeque Veliankode) коментира, че „първото превземане на Константинопол от Мехмед II е било просто подготвителна война преди действителното му завладяване в последния час. Въпреки това, хадиските коментатори предполагат, че свалянето на държавното управление в Константинопол след падането на ерата на ислямския халифат потвърждава връщането на същото управление – по Божия воля – в ръцете на мюсюлманите."" Когато издирва Антихрист, човек не трябва да гледа към хора от сорта на Ахмадинеджад или Осама по света, а напротив – към някой с умерена маска, поне в началото. Неговата зловеща, неистова омраза към евреите и християните няма да се разкрие, докато не примами овцете в бърлогата си.
Всеки в Близкия изток знае кой е Абдула Гюл, чието име буквално означава: „слуга на демона Аллах"".
Ислямската парадигма, както изглежда от нашето изследване, е един от най-важните ключове, за да отключим древните пророчества на Библията. Сатана познава Библията от кора до кора и затова се опитва да разклати лековерните, като взема истински пророчества и изкривява крайния им резултат. Израел победи въпреки всички лоши шансове, за да не бъде изтръгнат никога повече от земята си (Амос 9:15) – всичко, което трябваше да направя, когато бях мюсюлманин, беше да се разконцентрирам на погрешния канал. Ето защо самият Христос ни предупреди: Бъдете мъдри като змиите и невинни като гълъбите.

ХРИСТОВИТЕ ВОИНИ С МЮСЮЛМАНСКИ НАЦИИ МЕСИЯТА ЛИЧНО СРАЗЯВА МЮСЮЛМАНИТЕ, ПРЕДВОЖДАНИ ОТ МАХДИ

До тук ясно видяхме исляма като анти-християнски, но дали той действително е антихристката религия? Предстоят още изумителни факти. По-рано вече представихме доста обстоятелствени доказателства. В Част 3 ще изследваме решителния довод в подкрепа на нашата теория. Когато сравняваме героите на Стария завет с Месията, често се спираме на Йосиф като Месията – страдалец и Давид като Месията Цар. Отхвърлянето на Йосиф от страна на братята му символизира отхвърлянето на Христос от страна на Израел. Давид е типаж на Месията Цар, защото царството на Христос ще бъде установено в Ерусалим. Но онзи библейски герой, на когото практически никога не обръщаме внимание, като прототип на Христос, е Гедеон – воюващият Месия. Гедеон е изключително важен, ако искаме да разберем какво ще направи Месията по време на военните Си експедиции, след като стъпи на Маслиновия хълм, за да се включи в битката за Ерусалим. Макар и рядко обсъждан, Христос, както и Гедеон, ще се бие срещу „мадиамците"".
Библията нарича мадиамците „исмаиляни"" (Съдии 8:22, 24).

Те са потомците на четвъртия син на Авраам с наложницата му Хетура. Подобно на Гедеон, Библията представя Христос също да се бори срещу жителите на Арабия: „Бог дойде от Теман и Святият – от хълма Фаран. Славата Му покри небето и земята беше пълна с хваление към Него. Сиянието Му беше като светлината; лъчи се пръскаха от ръката Му, където се криеше силата Му‖ (Авакум 3:3-4). Лично Исус се връща от бой от Теман в Арабия. Колко често се говори за това в църквите? Исус ще се завърне физически и ще съди не само жителите на Арабия, но и Куш, който обхваща съвременните ислямски нации на Судан и Сомалия: „Видях шатрите на Куш (Етиопия в бълг. Библия – бел.пр.) наскърбени; поклатиха се завесите на Мадиамската земя‖ (Авакум 3:7). Мадиам се отнася за областите на изток от река Йордан и на юг към днешна Саудитска Арабия. Това е сърцето на ислямската територия. Описания на подобни битки, в които Христос се бие срещу мюсюлмански нации, на практика се намират из целия Стар завет. Неприятелите, които тръгват срещу Христос, са описани по следния начин: „Всички идат за насилие; лицата им са насочени напред като източния вятър и събират пленници като пясък. Те се присмиват на царете и първенците са за тях подигравка‖ (Авакум 1:9-10). Неприятелите като източния вятър са хищните човеци на Арабия и царете на Изтока. В случай, че някой си мисли, че това е незначителна военна експедиция на Месията срещу мюсюлманите и че истинският открит конфликт е с някакъв Европейски Антихрист, разгледайте съдържанието на Авакум. Това е последната битка на Месията срещу Антихрист, който е описан като „най-горделивия‖ (Авакум 2:4), който нарушава мирното споразумение и обявява война в името на своя бог. „Тогава духът му се изменя; преминава като завоевател и върши нечестие, приписвайки силата си на своя бог‖ (Авакум 1:11 – букв.превод от англ.). Той нарушава мирния договор, твърдейки, че това не е нечестие; защото така разрешава неговия фалшив бог, който подтиква към насилие – точно каквото ислямът позволява в своята Худна (споразумение за прекратяване на война за ограничен период от време – бел.пр.). Контекстът на видението на Авакум се отнася за Последните времена: „Защото видението се отнася за едно определено бъдещо време, но накрая ще говори и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее‖ (Авакум 2:3 – букв.пр. от англ.). Антихрист постоянно си мени мнението и не може да му се има доверие. Той също така използва вино (масло), за да оказва натиск върху народите (Авакум 2:5). Въпреки че Антихрист е силен, неговите оръжия няма да му помогнат, понеже Бог ще допусне снарядите му да бъдат използвани срещу самия него за собственото му унищожение: „Пронизал си със собствените му копия главите на войните му, които кат вихрушка се устремиха да ме разбият и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха‖ (Авакум 3:14.) Подобно на Данаил, от Авакум също се иска да напише това видение за едно определено време (Авакум 2:3), което всъщност са Последните времена, при идването на Месията. В случай, че все още не сте убедени, че Христос воюва с мюсюлманите, или смятате, че този пасаж е само незначителен откъс сред многото други, книгата Числа, в едно от най-ранните, най-ясните и най-директните Месиански пророчества в Библията, също говори за идването на Месията с конкретната цел да срази и завладее същите тези народи. Това пророчество беше изречено от Валаам и дадено на Валак, царя на мадиамците: „Ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израел; ще порази моавските първенци и ще погуби всичките Ситови потомци. Едом ще бъде притежаван, също и Сиир, неговият неприятел, също ще бъде притежаван; а Израел ще бъде мощен. Един, произлязъл от Яков, ще завладее и ще погуби останалите от града‖ (Числа :17-19, букв.пр. от англ.). Месията е представен като потомък на Яков и притежател на „скиптър"" – ясно указание за бъдещото му царуване над Израел. Но какво ще постигне той, когато царува над Израел? Той ще унищожи окончателно враговете си, които последователно са също и врагове на Израел. Тези три имена – Моав, Едом и Сиир – всички се отнасят за същите общи народи и същата обща област. Тези народи са живеели на изток и югоизток от Израел. Дали Европа е разположена непосредствено на югоизток от Израел? Или това е разположението на Арабия?
Езекил 35 говори за съда над хълма Сиир (ст. 1) и го свързва с Едом: „Както си се развеселил за това, че запустя наследството на Израелевия дом, така ще направя на тебе; ще запустееш, хълме Сиир, и целият Едом – да! – целият; и ще познаят, че Аз съм Господ"" (ст. 15). Великият Едом обхваща земята от Теман до Дедан, което в наши дни означава от Йемен до Саудитска Арабия. Когато Исус се завърне, за да вземе скиптъра си и да порази „неприятелите си‖, кои са те? Те са арабските народи на изток от Израел. В Исая тази тема се повтаря: „[Господ] Ще погълне смъртта завинаги; и Господ Бог ще обърше сълзите от всички лица и ще отнеме укора на народа Си от цялата земя; защото Господ е изговорил това‖ (Ис. 25:8). Дали това вече се е случило или то се отнася за периода, след като Христос се завърне? Освен ако смъртта вече не е била погълната и аз да съм го пропуснал, това ясно се отнася за завръщането на Христос. „Защото на този хълм (Сион) Господната ръка ще почине; и Моав ще бъде потъпкан на мястото си, както се тъпче плявата на бунището‖ (Исая 25:10). Бог не изглежда твърде загрижен да използва учтив и политически коректен език тук. Още веднъж, Месията се завръща, за да стъпче Моав. Описан е застанал, като ръката Му с благословения почива над Израел, докато нозете Му притискат врата на Моав. За онези, които се придържат към Парадигмата за Европейския Антихрист, защо Бог споменава конкретно Моав, а не някои други нации от Европа? Реално погледнато, кое от двете тълкувания е по-основателно? Този пасаж или сочи към последното поражение през Последните времена на днешните физически и духовни потомци на Моав, или алегорично ни насочва към Европа. Да погледнем реално тук. Библията просто не поучава парадигма за Европейски Антихрист.

ИСАЯ 63 – ЕДНО УДИВИТЕЛНО ПРОРОЧЕСТВО

Пророчеството от Исая 63 завършва с Месията, който идва от Едом, а дрехите му буквално са напоени с кръвта на множествата на онези, които той е избил. Точно така. Виждали ли сте някога Месията, представен по този начин? Той си тръгна като агне, но се връща като могъщ победоносен лъв: „Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам. Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин? Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло. Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана""(Исая 63:1-4).
Езекил 25 също разкрива точното отношение на Бога към Едом: „Така казва Господ Бог: Понеже Едом се отнесе отмъстително към Юдовия дом и престъпиха тежко, като си отмъсти против тях, затова така казва Господ Бог: Ще простра ръката Си върху Едом, ще изтребя от него и човек, и животно и ще го запустя от Теман, и ще паднат от меч до Дедан‖ (ст. 13). Теман се намира в Йемен, а Дедан е бил древен град в централна Саудитска Арабия, който днес е известен като Ал-Ула. Поради употребата и на Теман, и на Дедан, следва да разбираме, че цялата територия, простираща се на юг покрай Червено море, чак до централна Саудитска Арабия е в центъра на вниманието. Еврейският Танах превежда този стих така: „от Теман до Дедан"". Това е една масивна територия. Книгата на Авдий също спира вниманието върху разрушаването на Едом: „В онзи ден, казва Господ, няма ли да погубя мъдрите от Едом и благоразумието – от Исавовия хълм?"" (Авдий 8). Както и в предишните пасажи, така и в Авдий, това ясно говори за периода, предшестващ царуването на Христос на земята: „Избавители ще се изкачат на хълма Сион, за да съдят Исавовия хълм; и царството ще бъде на Господа"" (Авдий 21).
Следващият пасаж без съмнение ще разгневи много мюсюлмани. След като Исус погуби мюсюлманските нации, пророк Софония съвсем ясно твърди, че останалите израилтяни ще владеят мюсюлманските земи: „Затова, Господ на Силите, Израилевият Бог, [заявява]: Моав непременно ще бъде като Содом, а амонците – като Гомор, място, завладяно от коприви и солници – вечна пустота; останалите от народа Ми ще ги оберат и оцелелите от народа Ми ще наследят земята им‖ (Софоний 2:9).

МЕСИЯТА ЛИЧНО ПОРАЗЯВА ЕГИПЕТ

Исая говори много относно деня, когато Месията ще се завърне в слава на облаците, за да извърши съд срещу враговете Си: „Ето, Господ Йехова на Силите ще изкастри хубавите клончета със страшна сила; високо израсналите дървета ще бъдат отсечени и издигнатите ще се снишат‖ (Исая 10:33). Отново, кои са тези неприятели? Сред многото изброени, Исая назовава конкретно Египет и Ливан: „Ето, Господ язди на лек облак и ще дойде в Египет; Египетските идоли ще потреперят от присъствието Му и сърцето на Египет ще се разтопи сред самия него"" (Исая 19:1). Кой идва върху облаците? Това е лично Месията, който идва да порази Египет. Очевидно Египет е мюсюлманска нация. „Могъщият""в Исая 10:33-34, който погубва Ливан, е Месията, който се бие в Господния ден: „Светлината на Израел ще бъде за огън и Светият Негов – за пламък; и ще изгори и пояде тръните му и глоговете му в един ден"" (Исая 10:17). Египет ще бъде масово поразен: „И Господ ще погуби залива на Египетското Море; и чрез силния Си вятър ще помаха с ръката Си върху реката, и ще я раздели на седем потока"" (Исая 11:15). Нил се влива в Средиземно море чрез седем потока. Библията предсказва: „А ще налетят на рамената на филистимците на запад; заедно ще оберат и жителите на изток; ще прострат ръката си върху Едом и Моав; а амонците ще им се покорят"" (Исая 11:14).

МЕСИЯТА ЛИЧНО СЪДИ ЛИВАН

В Исая 10:34 се прави едно удивително изявление: „Ливан ще падне чрез Могъщия"".

Това е Месията, Който ще осъди анти-израелските елементи вътре в Ливан и целият Ливан ще се поклони пред Него. Виждам как някои спорят, че „Могъщият"" тук е Бог Отец на небето, а не Месията на земята. Обаче Исая 19:20 не оставя място за съмнение: „Той ще им изпрати Спасител и Могъщ, който ще ги избави"". Кой е Спасителят? Как е изпратен Той? В Псалмите Месията е представен като войник и боец със същото название: „Могъщият"", „Препаши меча Си на бедрото Си, Могъщи, със славата Си и величието Си"" (Псалм 45:3). В Софоний 3 този „Могъщ"" присъства физически сред Израел: „Господ, твой Бог, е сред тебе – Могъщият, Който ще те спаси"" (Софоний 3:17). Ясно е, че това е Месията. Бог Отец е абсолютно трансцендентален. Той не присъства физически в Израел. Това пророчество по отношение на Ливан е също така съда над Антихрист: „Народе Мой, който живееш в Сион, не се бойте от асириеца, той ще ви удари с жезъл и ще вдигне тоягата си против вас, както над Египет"" (Исая 10:24-25). Антихрист ще бъде отговорен за унищожаването на Ливан: „Защото неправдата ти към Ливан ще те покрие и изтребването на уплашените животни поради кръвта на хората, и насилието, извършено от тебе спрямо земята, града и всичките му жители"" (Авакум 2:17). Бог ще накаже исляма за това, което са сторили в Ливан с насилието и ограбването на християните в тази нация. В книгата на пророк Йоил четем за съда над народите, когато Христос се завърне: „Ще събера всички народи и ще ги преведа в Йосафатовата долина, и там ще се съдя с тях поради народа Си и наследството Си Израел, когото разпръснаха между народите. Те си разделиха земята Ми"" (Йоил 3:2). Виждате ли защо Христос съди народите? Поради греховете им спрямо Израел. Но кои народи се споменават конкретно като виновни за това престъпление? „И какво имате вие, Тире, Сидоне (Ливан) и всички филистимски предели (Газа)? Искате ли да Ми отмъстите? А ако Ми отмъстите, то Аз, без да се бавя, бързо ще ви върна отмъщението ви върху главите ви"" (Йоил 3:4). Много е вероятно дори Хизбула (Тир) и Хамас в Газа да се изправят срещу Месията на Израел. Разбира се, в този момент те ще са били измамени от сатана да мислят, че Той е Даджал, когато в действителност мюсюлманите са тези, които следват фалшивия Месия.
Този модел се открива и в книгата на Еремия, която също описва ясно как Исус излива Своя гняв срещу враговете на Израел в края на епохата: „Защото така ми каза Господ, Израелевият Бог: Вземи от ръката Ми тази чаша с виното на яростта Ми и напой от нея всички народи, до които те пращам"" (Еремия 25:15). И така, които са народите, върху които Бог казва, че ще излее гнева Си? Следва списъкът. Докато го четете, запитайте се дали ударението е върху Средния изток или Европа: Египетския цар фараон, със слугите му, първенците му и целия му народ; всички разноплеменни народи там, всички царе на земята Уз и всички царе на Филистимската земя, с Аскалон, Газа, Акарон и останалите от Азот; Едом, Моав и амонците; и всички тирски царе, всички сидонски царе и царете на островите оттатък морето; Дедан, Тема, Вуза и всички, които са в отдалечени места: всички арабски царе и всички царе на чуждоземни народи, които населяват пустинята; всички зимрийски царе, всички еламски царе и всички мидски царе; всички северни царе – близките и далечните, едни с други, и всички царства на света, които са по лицето на земята, а царят на Сесах ще пие след тях. … защото, ето, Аз ще призова меч върху всички земни жители, казва Господ на Силите (ст. 19-26, 29). Отново, думата, използвана за земя, е „ерец"" и не говори непременно за всяка останала нация по цялата земя. Ако беше така, какъв смисъл би имало да се предоставят всички тези имена? Народите, които са изброени, обаче, са всичките мюсюлмански и се намират в Средния изток. Съвпадение ли е това? Разбира се, че не! Винаги, когато се споменава меча на гнева на Месията, за мюсюлманските се казва, че изтърпяват Божия съд. Защото Исая също така пророкува: „Мечът Ми се опияни в небесата, затова, ето, ще слезе за съд върху Едом. Да! Върху народа, които Аз обрекох на изтребление. Мечът Господен е напоен с кръв, затлъстя от тлъстина, с кръвта на агнетата и яретата, с тлъстините на овнешките бъбреци; защото Господ има жертви във Восора и голямо клане в Едомската земя… Земята им ще се напои с кръв и пръстта им ще затлъстее с тлъстина. Защото е ден на възмездие от Господа, година на въздаяния за защита на [законната] Сионова кауза. Потоците на Едом ще се превърнат в смола и пръстта му – в сяра, и земята му ще стане пламтяща смола!""(Исая 34:3-9). Мечът на Господния гняв е насочен срещу кого? Още веднъж, това е Едом – мюсюлманските врагове на Израел. Защо Исус съди Едом? За да „защити законната Сионова кауза"" (Исая 34:8). Отново и отново, пророк след пророк, за Божия съд се казва, че е насочен конкретно към мюсюлмански нации. Сам Исус повежда битка срещу мюсюлманските армии.

ЗАЩО ЗАПАДЪТ ПРОПУСКА ТОВА?

На Запад е общоприето, когато някой повдигне дискусия относно пророчеството, тя да се обръща направо към книгата Откровение. Дори повечето документални филми относно пророчеството започват и се въртят около алегоричните пасажи от книгата Откровение – последната книга на Библията. Защо да не се започне от началото? Защо да не се започне с множеството буквални стихове и препратки в Библията относно пророчеството? Вместо да се впускат направо в изследване на различните алегорични видения и сънища за зверове, рогове, змейове и т.н., защо да не се започне с ясното и недвусмисленото? Това би бил много по-разумен подход, не е ли така? Когато прави опити да съставим стабилна Библейска основа за разбиране на системата на Антихрист, човек трябва да се опира на пълния съвет на Писанието, а не само на последната и най-загадъчна книга в Библията. Макар пророческите картини, открити в Откровение или книгата на Данаил, да са много важни, те са само малка част от много по-големия резерв от информация, който Библията ни е предоставила. Прекалено много тълкуватели започват с тези няколко картини и когато заключенията им не са подкрепяни от изобилието на другите пророчески пасажи, обикновено те или изопачават тези пасажи така, че да паснат на установените им предположения, или просто изцяло ги пренебрегват. Ние не можем да възприемем подобен „избирателен"" подход. Отново, за да формираме една точна и наистина Библейска гледна точка относно Последните времена, трябва да се опрем на пълния и цялостен съвет на Писанието. За да бъде която и да е теория или позиция убедителна и по-широко приета от Църквата, е необходимо всички нейни пасажи да бъдат достатъчно съгласувани – те трябва да бъдат събрани заедно така, че да образуват едно цяло, за да могат да обрисуват една последователна и логична картина. В следващите глави ще покажем как всички пророчески стихове, свързани с края на времената, ще се впишат в сценария, описан в тази глава.

ХРИСТИЯНИ СЕ БИЯТ НА СТРАНАТА НА ИЗРАЕЛ

Отново, в Йоил 2 става ясно, че тази армия е в действие: „Нека кажат: Пощади, Господи, народа Си и не предавай наследството Си на позор, за да ги владеят народите. Защо да кажат между народите: Къде е техният Бог? Тогава Господ поревнува за земята Си и се смили над народа Си"" (Йоил 2:17-19). В края на епохата истинските вярващи би трябвало да имат в сърцата си този ходатайствен вик. Те трябва да бъдат духовни ходатаи и дори политически активисти. С разпространяването духа на антисемитизма дори и в църквата, Израел се нуждае от приятели, които ще го подкрепят до самия край. И така, именно тези приятели ще се радват на новото начало на Израел. Това са светиите, които обичат Израел и са загрижени за тяхната земя. Псалм 102 ни дава признакът за разпознаване: „Защото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му"" (Псалм 102:14). Това е отношението на християнските поклонници към Израел. Те се радват да отнесат у дома малко от пръстта, праха или маслинова клонка от неговата земя. Това отношение е присъщо на онези, които обичат Израел. Ако ислямът наистина е обичал земята на Израел, тогава защо тя е била безлюдна пустиня преди евреите да започнат да имигрират и да се заселват в нея? На едно про-палестинско християнско мероприятие някой каза, че истинските камъни са били „живите камъни"" – „палестинците"".  Ако е така, защо Бог не е казал така? Той е щял да ги нарече „палестинци,"" но не го е направил. Те са измамени от собствената си бунтовна нагласа. Не забравяйте, че с продължението на историята в Йоил 3 настъпва съдът над неприятелите на Израел. Ако някой мрази Израел, той сигурно мрази и Бога и не би изпитвал желание да участва в тази битка срещу Израел в Армагедон. Просто погледнете заключението на Йоил: „Ще събера всички народи и ще ги преведа в Йосафатовата долина, и там ще се съдя с тях поради народа Си и наследството Си Израел"" (Йоил 3:2). Виждате ли удебелената дума? Колко важна е тази дума? Разделянето на Израел и създаването на Палестинска държава ще стане причина за този съд: „защото разпръснаха хората Ми между народите и си разделиха земята Ми"" (Йоил 3:2). Християните не могат да бъдат про-палестински настроени или застъпници на Палестинска държава, което изисква изрязване на Израел с цел да се отслаби тази нация. Разделянето на Израел е в подкрепа на Антихрист, който разделя земята заради изгода. Човек не може да бъде в подкрепа на Христос и в подкрепа на Антихрист едновременно. Въпреки това този дух все повече прониква в определени среди на Църквата днес.

БОГ ЩЕ ИЗДИГНЕ СЕДЕМ СЪЮЗЕНИ НАЦИИ

В Михей 5 идващият Месия трябвало да бъде конкретно знак за израелтяните, че една епоха била приключила. Те нямало да бъдят изоставяни от Бога повече. Щели да живеят безопасно под ръководството на Месията: „И Той ще стои и ще пасе стадото Си чрез силата Господна, чрез великото име на Господа, своя Бог; и те ще живет в безопасност; защото сега величието Му ще стигне до краищата на земята"" (Михей 5:4 – букв.пр. от англ.).
Израел вече нямало да се страхува от неприятелите си. Величието на този Месия щяло да стигне до краищата на земята. Но следващият стих е изключително важен и трябва да бъде разгледан. Защото в него се казва, че този Месия ще избави Израел от нашестващия Антихрист, когото този пасаж свързва с Нимрод, основателя на Вавилон, и го нарича „асириеца"". „И Той [Месията] ще бъде нашият мир, когато асириецът дойде в земята ни и когато стъпи в палатите ни, тогава ще повдигнем против него седем пастири и осем човека, които управляват. Те ще опустошат Асирийската земя с меч и земята на Нимрод с изваден меч; и Той [Месията] ще ни избави от асириеца, когато дойде в земята ни и когато стъпи вътре в границата ни"" (Михей 5:2-6). Асириецът (Антихрист) ще нападне Израел. Месията ще го срази и ще установи истински мир. Също така се казва, че сред всичко това „седем пастири, дори осем човека"" ще бъдат издигнати от Бога, за да участват в поразяването на Антихрист. Спомнете си какво казва стихът: „ще повдигнем против него седем пастири и осем човека. Те ще управляват… Асирийската земя с меч и земята на Нимрод с изваден меч‖. Те, седемте пастири, ще унищожат Асирия и Нимрод. Това е изключително важно. Бог ще издигне седем съюзника, за да помогне на Израел в борбата срещу Антихрист. За тези седем пастири се говори рядко, ако не и никак. Библията описва в много случаи, че Бог ще издигне народи от краищата на земята, далече от Близкия изток, за да унищожи Антихрист. Възможно ли е седем праведни нации да застанат от страната на Христос и Израел в края? Възможно ли е Америка да бъде в списъка с тези праведни защитници? Много хора са спорили с мен, че „седемте пастири"" са изсред Израел. Но в библейската символика ―пастирите"" са водачи на нации. Един пасаж от книгата на Еремия разкрива това. Да разгледаме най-напред следния пасаж: „Горко на пастирите, които погубват и разпръсват овцете на паството Ми! – казва Господ. Затова така говори Господ, Израелевият Бог, против пастирите, които пасат народа Ми: Вие разпръснахте овцете Ми и ги разпъдихте, и не ги посетихте; ето, Аз ще ви накажа за лошите ви дела, казва Господ. И ще събера останалите Си овце от всичките страни, където ги изгоних, и ще ги върна пак в кошарите им, където ще се наплодят и умножат. И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат; и те няма да се плашат вече, нито ще треперят, нито ще загине някоя, казва Господ"". В този пасаж „пастирите"" са онези водачи на нациите, които не са се интересували от евреите през многото години, когато са били разпръснати сред езическите народи. В стих 3 Бог казва, че ще събере останалите от стадото Си измежду всичките страни, където ги е бил изгонил. Той ще ги върне отново в кошарите; и те ще се наплодят и умножат. Стих 4 ни казва, че Той ще им даде „нови пастири‖, които ще ги пасат, ще се грижат за тях и ще премахнат причината за страховете им. По време на диаспората (разпръсването на евреите – бел.пр.) Бог е изгонил евреите по всичките езически страни по света. През това време Той ще държи всички тези нации отговорни за благосъстоянието и безопасността на Израел
 В този пасаж Той нарича лидерите и правителствата на тези нации „пастири и овчари"". Той предупреждава народите, които са се държали зле с Израел, че „ще ги накаже за лошите им дела"". С други думи, ще ги накаже за начина, по който са се отнасяли с народа Му Израел. След това Бог обещава да даде на Израел нови пастири, които ще се погрижат добре за него. Как са се отнасяли към евреите, откакто са дошли в Съединените Щати? През цялата история евреите са били преследвани в почти всяка страна по света, но не толкова в Америка. Америка е била първата страна в света, която е дала на евреите равноправно гражданство. И ние сме благословени поради това. В настоящия момент в Америка живеят повече евреи, отколкото в която и да било друга страна по света, в това число и самата страна Израел. В Америка живеят шест милиона в сравнение с 4,8 милиона там. Бог действително е дал нови пастири на Израел и го е избавил от страха от преследване в тези страни. В Америка евреите благоуспяват повече, отколкото са благоуспявали през който и да било друг период в цялата си история. Дотолкова, че повечето евреи в Америка нямат желание да се връщат в Израел. Бог и благославя тук, но има и други страни, където също се отнасят добре с евреите. Ние сме страните (пастирите), които Бог е осигурил, за да благослови евреите. По време на Голямата скръб, с Божията благодат, Съединените Щати ще продължат да защитават Израел срещу Антихрист. Всъщност, ако Америка е сред седемте праведни нации, тогава на практика тя ще участва в борбата срещу Антихрист. Затова той ще извика за помощ от другите страни. През последната част от Голямата скръб Израел ще бъде почти изтребен. Обаче според Данаил 11, Антихрист ще извика някои нации да дойдат и да му помогнат да тръгне срещу Ерусалим за битката при Армагедон. Помислете малко върху това. Всички знаем, че Антихрист ще нахлуе в Израел и ще влезе в храма, за да се обяви за Бог. Тъй като той вече е завладял Израел, защо ще бъде в положение да му се налага да го завладява отново в края на седемте години? Отговорът на този въпрос е, че той ще бъде принуден да напусне Израел някъде между средата и края на седемте години на Голямата скръб. Съюзниците на Израел ще бъдат причината той да претърпи падане. И той ще дойде, за да води война с Америка и с другите страни, които помагат на Израел. Нека се върнем сега на Михей 5: „И той ще бъде нашият мир, когато асириецът дойде в земята ни: и когато стъпи в палатите ни, тогава ще повдигнем против него седем пастири и осем човека, които управляват, те ще опустошат Асирийската земя с меч и земята на Нимрод с изваден меч; и Той ще ни избави от асириеца, когато дойде в земята ни и когато стъпи вътре в границата ни‖ (Михей 5:5-6). Седемте пастири са седемте нации, които се грижат за евреите, живеещи в техните предели. Те също така ще се изправят заедно с Израел срещу Антихрист. Осемте мъже, които управляват, са седемте лидери на тези страни, като сам Исус е осмият. Тези стихове твърдят това. В 5-ти стих се казва: „И този мъж ще бъде нашият мир, когато асириецът дойде в земята ни‖. Онова, което много хора не осъзнават, е регионалния характер на царството на Антихрист. Центърът на последната империя на Антихрист ще се намира в Близкия изток. Антихрист не само буквално ще управлява всяка от останалите последни нации на земята. Макар че Библията ни представя в общи линии как ще изглеждат последните дни, това не обхваща непременно и най-дребните подробности. Например, не знаем със сигурност какво ще стане с Гренландия или Нова Зеландия. Не можем със сигурност да извадим заключение какво ще стане с Америка, Германия, Англия или Русия по време на Последните Дни. Много американци смятат, че Америка няма да съществува и ще бъде унищожена от Антихрист; те правят този извод от това, че Америка не се споменава в Библията. Но човек би могъл да се запита защо никои от известните нации не се споменават в Библейското пророчество. Това, че не се обсъждат, означава ли непременно, че всички те ще бъдат унищожени, или това се дължи конкретно на факта, че Близкият изток е главното ударение на Библейското пророчество? Все пак, някои западни нации се споменават в Библията – Испания и Рим. Но никога не се споменават конкретно във връзка със съд. Единствените споменати по име нации във връзка с Христовия съд са мюсюлманските нации. Както апостол Павел предупреждава: „Трябва да се научим да не престъпваме границата на онова, което казват Писанията‖ (I Коринтяни 4:6 – букв. пр. от англ.).

ИСУС ЩЕ СРАЗИ АНТИХРИСТ-МАХДИ

Това сразяване на исляма и Махди-Антихрист с неговите мюсюлмански орди ще стане в Йосафатовата долина (Йоил 3), което книгата Откровение нарича лина на Неговия гняв. Бог най-накрая ще смаже мюсюлманските като грозде: „Ще съкруша асириеца в земята Си и ще го стъпча на планините Си; тогава хомотът му ще се вдигне от народа Ми и товарът му ще се снеме от плещите им. Това е решението, взето за цялата земя, и тази е ръката, която се простира над всички народи. Защото Господ Всемогъщият взе решение – и кой ще го осуети? И ръката Му е протегната – и кой ще я върне назад?"" (Исая 14:25-27). В Исая 10 Господ обещава, че след като приключи с наказанието на Неговите хора, Той ще „накаже плода на надменното сърце на асирийския цар и славенето на надигнатите му погледи."" (ст. 12). След това „Светлината на Израел ще бъде за огън и Светият Негов – за пламък"" (ст. 17). Кой е Светият Израелев, който ще стане пламенен воин? Това е не друг, а Исус, Воюващият Цар. Но кога Исус е изпълнил това пророчество? Това не се е случвало в досегашната история, но скоро ще стане. Израел също ще воюва: „Светлината на Израел ще стане огън."" Този пасаж много напомня на Авдий 1:18: „Якововият дом ще бъде огън, Йосифовият дом – като пламък; а Исавовият дом – като слама"".
Повечето хора смятат, че Месията ще воюва с Антихрист самостоятелно, нещо като Зоро, който края на филма се бие на покрива на замъка и убива лошия, който пада и умира, после идва надпис „Край"" и всичко приключва.

Но Израел ще се бие редом със своя Месия. Така ще постъпят и другите седем пастири, които Бог ще издигне, а също и грабнатите вярващи ще се бият рамо до рамо със Своя Цар. Заедно, всички те в крайна сметка ще унищожат царството на Антихрист. Това е трудно да се възприеме от западните хора. Но всичко, което Бог прави, става с партньорството на Неговите хора. Ще обсъдим по-подробно това по-нататък. Продължението на този пасаж, стих 26, гласи: „И Господ на силите ще подбуди против него бич, както в порязването на Мадиам при канарата Орив‖. Още веднъж, Исус е наречен Господ Всемогъщия, който ще разбие Антихрист подобно на Гедеон, който срази мадиамците. В Исая 31:4,8 Библията казва, че: „…Господ на силите ще слезе, за да воюва за хълма Сион… тогава асириецър ще падне от меч, който не е човешки, и меч не на човек ще го погуби‖. Отново, без да се впускаме в подробности по тази тема, но трябва да я изясним. Исус никога не е водил физически битки срещу Асирия по време на Първото Си идване, тоест това би трябвало да се отнася за Второто пришествие на Христос.

БУКВАЛНИ СТИХОВЕ В ИСАЯ ЗА МЮСЮЛМАНСКИ НАЦИИ, ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА СЪД

Бихте могли да възразите, че непрекъснато говоря за армиите, които воюват с Месията, като за мюсюлмански. Бихте ли искали да ги нарека будистки или европейски пост-модерни пацифистки метро-сексуално агностични? Смятате ли, че всички тези нации, които Библията споменава по име, просто по случайност са мюсюлмански – и съществуват от незапомнени времена – изведнъж ще се обърнат към будизма? – или към някаква друга универсална Единна световна религия, както някои поучават? Можете да възразите, че никой не знае каква ще бъде религията на тези народи. Можете да предложите да изчакаме и да видим. Отправяте ли предизвикателство и към други книги, които сочат към католиците, Рим или Европа с имената на нации и вероизповедания? Може би те трябва да внесат промени в книгите си? В крайна сметка, никой не знае каква ще бъде религията им, докато не се разиграе пълният този сценарии, нали така? Извинете! Доводите ми остават, защото разполагам с буквалните имена на буквални нации, докато другите правят предположения след предположения. Няма законно основание за заменяне на Рим с Едом или Испания с Вавилон. Как може човек да получи „Николай Карпатия‖ от Асирия, Едом, Моав или Мадиам? Голяма част от книгата Исая е посветена на финалния сблъсък между Месията и Антихрист. И все пак, когато се вгледаме в конкретните нации, срещу които са насочени толкова много от „пророческите предсказания"" или „главни теми"", всички те са мюсюлмански. Разгледайте нациите, които са подчертани: Вавилон – Исая 13; Асирия и филистимците (палестинците) – Исая 14; Моав – Исая 15; Дамаск – Исая 17; Куш (Судан и Сомалия) – Исая 18; Египет – Исая 19; Египет и Куш – Исая 20; Вавилон (Ирак и Арабия) и Едом (Арабия) – Исая 21; Тир (Ливан) – Исая 23. Това звучи ли ви като съставена от десет нации европейска конфедерация? Или ви звучи като коалиция на мюсюлмански нации от Средния изток? Спомнете си, контекстът на тези глави е унищожението на Асирия (Антихрист) и точно както разгромяването на асириеца е в бъдещето, така и присъдите над тези нации са също в бъдещето. Неговото унищожение е описано в Исая 14:25: „ще съкруша асириеца в земята Си и ще го стъпча на планините Си"".
ЕГИПЕТ- УНИЩОЖЕН ОТ ХРИСТОС (ИСАЯ 19)

Сам Христос сразява част от армиите на Антихрист в Египет: „Ето, Господ язди на лек облак и ще дойде в Египет‖ (Исая 19:1). Това е много важен и ценен стих, тъй като той поставя контекста на Исая 19 в рамките на Второто идване на Месията, понеже Сам Господ слиза „на лек облак и влиза в Египет"" (Исая 19:1).
Израел също ще бие срещу Египет: „Юдейската земя ще стане ужас за Египет"" (ст. 17).
Тъй като тази война никога не се е случвала в историята досега, тя трябва да настъпи в бъдещето. Освен това фактът, че текстът ни казва, че Месията ще изпълни тази мисия, очевидно я разполага в бъдещето. Египет също така ще има и гражданска война:
„И Аз ще повдигна египтяни против египтяни; всеки ще се бие против брат си и всеки – против ближния си, град против град, царство против царство"" (Исая 19:2). Христос идва да се бие с Египет, защото Антихрист ще е завладял Египет. „И ще затворя египтяните в ръката на жесток господар и свиреп цар ще ги владее, казва Господ на Силите."" (Исая 19:4).

Това се потвърждава също и от Данаил 11:42: „[Антихрист] ще простре ръката си върху страните; и Египетската земя няма да я избегне"".. Христос в крайна сметка ще спаси от Антихрист един остатък от Египет: „В онзи ден ще има пет града в Египетската земя, които ще говорят ханаански език и ще се кълнат в Господа на Силите; единият ще се нарича град Херес (на погубление)"" (ст. 18). Много от египтяните ще станат като месианските евреи и ще обичат да говорят на еврейски. Потиснатите коптски египтяни ще бъдат спасени от Месията: „И той ще бъде за знамение и свидетелство на Господа на Силите в Египетската земя; защото ще извикат към Господа поради потисниците и Той ще им изпрати Спасител и Могъщ, който ще ги избави"" (Исая 19:20). Коптските египтяни все повече са потискани от мюсюлманското мнозинство и дори от правителството.Но ако Бог смята тяхната кауза за достатъчно важна, за да ги спаси лично, тогава защо ние пазим такова мълчание относно страданието на коптските християни в Египет?

ГОЛЯМОТО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ (ИСАЯ 24)

В глава 24 на Исая се дава една причина за наказанието на тези нации: „те престъпиха законите, промениха наредбите‖ (Исая 24:5). Това говори за Антихрист, който се опитва да промени времената и законите (Дан. 7:25).
Коранът също говори за голямо земетресение, но за разлика от Исая, той не предупреждава, че това осъждение ще е срещу мюсюлмански нации. „О, хора, бойте се от вашия Господ! Сътресението в Часа (или Съдния Ден) е нещо ужасно. В Деня, когато ще го видите, всяка кърмачка ще забрави своето кърмаче и всяка бременна ще роди преждевременно, и ще видиш хората опиянени. Ала не са опиянени те, но Мъчението на Аллах е сурово (върху тях)"" (Коран 22:1-2)

 Виждате ли колко старателно сатана е заблудил мюсюлманите? Когато видят голямото земетресение, те ще вярват, че Аллах и тяхната книга действат. Но всъщност Бог ще ги наказва. В Исая Йехова заявява: „основите на земята треперят"" (Исая 24:18), „защото прозорците отгоре са отворени"" (ст. 18), „земята се разложи съвсем"" (ст. 19), „земята ще залита като някой пиян и ще се разтресе"" (ст. 20). В Исая съдът се обявява дори върху падналите ангели и земните царе: „И в онзи ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, а на земята – земните царе. И те ще бъдат събрани, както се събират затворниците в ямата. Ще бъдат затворени в тъмницата и след дълго време ще бъдат посетени. Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм и в Ерусалим, и пред древните Си със слава"" (Исая 24:21-23).
Хвърлянето на народите в „ямата"" е често срещана тема, която трябва да отбележим: „И те ще бъдат събрани, както се събират затворниците в ямата. Ще бъдат затворени в тъмницата"". Това е описано подробно и в Езекил 31 и 32, като Антихрист бива хвърлен в ямата, а имената на всички народи, които биват хвърлени там заедно с него, са изцяло мюсюлмански нации днес. Наистина мюсюлманите са били заблудени.

Молете се още много мюсюлмани да повярват в Христос !

Поздрави!

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПОСТ №6

УНИЩОЖЕНИЕ НА МОАВ ОТ ХРИСТОС (ИСАЯ 25)
Моав, подобно на Египет, бива унищожен от самия Месия: „И в онзи ден ще кажат: Ето, Този е нашият Бог; чакахме Го – и Той ще ни спаси; Този е Господ, чакахме Го; ще се зарадваме и развеселим в спасението Му. Защото в този хълм Господната ръка ще почине; и Моав ще бъде потъпкан на мястото си, както се тъпче плявата на бунището‖ (Исая 25:9-10). Моав е стъпкан под нозете на Месията. Макар ръката на благословение на Месията да почива над главата на Сион, краката Му са върху врата на Моав, като натиска главата му в бунището. Коментарът, който често чувам, е, че ислямът ще бъде унищожен няколко години преди идването на Христос. Повечето пророчески учители твърдят, че това ще подготви сцената за Европейския Антихрист и Битката при Армагедон. Моят отговор е, че във всеки изследван досега пасаж Христос лично воюва с нации, които са мюсюлмански. В последния откъс (Исая 25:9-10) по времето на Неговото завръщане виждаме Христос да се бие с Моав. Защо според вас Бог винаги поставя ударение върху мюсюлманските нации? Къде са всичките онези европейски нации, с които Той, както се твърди, ще воюва?

Исая 25 е помиряването между Израел и неговия Месия. Но в тази обстановка Моав бива унищожен. Вместо Моав да унищожи Израел, Бог ще пощади Своя народ от бъдещия гняв. „Ела, народе Мой, влез във вътрешните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, докато премине гневът. Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие попитата от нея кръв и няма да скрива вече убитите си'' (Исая 26:20-21).

ДОПЪЛНЕНИЕ 2 към пост №6

АНТИХРИСТ Е ОСЪДЕН
„В онзи ден Господ с жестокия, великия и здрав Свой меч ще накаже левиатан, бързия змей. Да! Левиатан, извиващия се змей; и ще убие змея, който е в морето‖ (Исая 27:1). Това е съдът над Антихрист, змея, змията, левиатана – дявола. Но за унищожението на Антихрист се говори в контекста на покайващия се остатък от мюсюлманските нации: „И в онзи ден ще затръби голяма тръба; и загиващите в Асирийската земя, и изгонените, които са в Египетската земя, ще се кланят на Господа на святия хълм в Ерусалим‖ (Исая 27:13). Народите най-накрая са освободени от хватката на исляма и неговия Антихрист-Махди. Остатъкът от ислямските Асирия и Египет ще дойде, за да се покланя на Господа, не в Мека, а в Ерусалим! Те вече не са мюсюлмани, а като мен, те са бивши мюсюлмани, вярващи в Христос – и говорещи много по-добре еврейски, разбира се.

ЗАВЕТЪТ СЪС СМЪРТТА (ИСАЯ 28)
Заветът със смъртта според описанието в Исая 28 е с двояко значение. Първото е историята на човечеството, което влиза в завет със смъртта в градината. Когато Адам и Ева хапнаха от забраненото дърво, човечеството по същество подписа завет със смъртта. Този завет беше предприет от Сатана; но чрез жертвен принос Бог промисли изходен път.
По подобен начин Антихрист, дяволът, ще предприеме фалшив завет и ще раздели Израел заради облаги: „Договорът ви със смъртта ще бъде унищожен и съглашението ви с преизподнята няма да устои; когато заливащата беда минава, тогава ще бъдете стъпкани от нея‖ (Исая 28:18). През цялото пророчество на Исая Бог многократно предупреждава Своя народ никога да не се доверява на политически съюзявания, а да уповава единствено на Него. Но подобно на положението в дните на Исая, така ще бъде и в Последните дни. Израел ще се доверява на политически съюзници, мирни договори и обещания за „мир и сигурност"Библията казва, че Израел с желание ще приеме мирния договор, направен с Антихрист, който „ще потвърди завет с мнозина за една седмица‖ (Данаил 9:27).