Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2014 20:52 - Преглед на исляма 7( продължение)
Автор: yosavede Категория: Други   
Прочетен: 796 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 23.10.2014 08:38


 

МЮСЮЛМАНСКИТЕ НАЦИИ ХВЪРЛЕНИ В ЯМАТА НА АДА

Конкретните нации, споменати за съда редом с Антихрист, са изброени подред по-долу. Тъй като древните граници са се променили, има някои припокривания и някои нации се повтарят.

ЛИВАН Контекстът на Езекил 28 определено са Последните Времена – съседите на Израел вече няма да бъдат за него бодливи храсти или нараняващи тръни в ребрата му. Ракетите, изстрелвани от Ливан, за да бодат Израел ежедневно, най-накрая ще престанат завинаги. „И Господното слово дойде към мен и каза: Сине човешки, насочи лицето си към Сидон (Ливан) и пророкувай против него, като кажеш: Така казва Господ Бог: Ето, Аз съм против тебе, Сидоне, и ще придобия слава сред теб; и когато извърша съд над него и се осветя чрез него, тогава ще познаят, че Аз съм Господ. Защото ще изпратя в него мор и кръв по улиците му; и убитите ще паднат сред него от меч, дошъл в него отвред; и ще познаят, че Аз съм Господ. И между всички, които са около тях, няма да остане за Израелевия дом бодлив храст или нараняващ трън, каквито им напакостяваха; и ще познаят, че Аз съм Господ Бог"" (Езекил 28:20-24)

.
ЕГИПЕТ Антихрист е наречен също и „фараон, египетски цар‖ (Езекил 29:3) и както и в Езекил 28, не може да има никакво съмнение, че това е Сатана, „великото чудовище, което лежиш сред реките‖ (Езекил 29:3). Възможно е изразът „реката ми е моя‖ (ст. 3) да е свързан с блокирането на Израел откъм Тиранския провлак. Това не е нещо ново; аз лично съм бил свидетел на войната през 1967г. На 18 май Египетският президент, Гамал Абдул Насър, поиска изтеглянето на войски на Обединените нации от Газа и Синай; генералният секретар Тант бързо се съгласи и премести мироопазващите сили на ООН. Четири дни по-късно Насер обяви блокада на Израелските кораби при Тиранския проток, действие, което Израел подчертаваше след войната от 1956г., че би било равносилно на обявяване на война. Йордания и Ирак бързо се присъединиха към Сирия във военния й съюз с Египет. Езекил 29 заключава унищожаването на Египет: „И Египетската земя ще бъде опустошена и пуста; и ще познаят, че Аз съм Господ"" (Езекил 29:9). Езекил 30 представя още повече подробности: „Защото е близо денят, дори е близо денят на Господа, облачен ден; ще бъде времето на езичниците. Меч ще дойде върху Египет и голямо мъчение ще настане в Куш (Етиопия), когато убитите паднат в Египет и когато откарат голямото му богатство и сринат основите му"" (Езекил 30:3-4). Те дори ще станат роби на Израел: „Печалбата от труда на Египет и търговията на Куш (Етиопия) и на високите мъже, савците, ще минат към теб и твои ще бъдат"" (Исая 45:14).

ЕГИПЕТ, СУДАН, ЛИБИЯ, ТУРЦИЯ И АРАБИЯ Но този откъс от пророчеството далеч не е съд само над Египет, то е насочено и срещу Судан, Либия, Алжир, Тунис, Мароко, Турция и Арабия: „Куш (Етиопци) и Пут (ливийци), лидийци и всички разноплеменни народи от цяла Арабия, Хув (Либия) и жителите на съюзните земи ще паднат заедно с Египет от меч"" (Езекил 30:5-букв.пр. от англ. – бел.пр.).
Пут или Фут е препратка към Северна Африка и обхваща областите на запад от Египет. Лидия е била централен западен район на Турция. Всички те ще бъдат унищожени заедно с Антихрист. Тези нации са в „лига‖ или в „завет‖ и са съюзени с Антихрист.

СИРИЯ, ИРАК, ИРАН И ТУРЦИЯ „Там е Асур (Асирия) и цялата му дружина; гробовете му са около него; всички убити, паднали от меч, чиито гробове са поставени в дълбочината на ямата, и дружината му около гроба му; всички убити, паднали от меч – тези, които причиняваха ужас в земята на живите"" (Езекил 32:22-23). Асирия и „дружината й‖ биха могли да включват няколко нации от Средния изток, в това число Сирия, Ирак, Иран и Турция, както и Египет, Ливан, Йордания и Саудитска Арабия. Те ще бъдат хвърлени в ямата.

ИРАН „Там е Елам и цялото му множество около гроба му; всички убити, паднали от меч, слезли необрязани в най-дълбоките места на света; те причиняваха трепет в земята на живите, но понесоха срама си, както всички други, които слизат в ямата"" (Езекил 32:24). Елам обхваща областта на днешен Иран и може би териториите на Афганистан. Отново виждаме, че те също ще „слязат в ямата"" заедно с Антихрист.

НО МЮСЮЛМАНИТЕ СА ОБРЯЗАНИ

Някои могат да възразят, че хората, които биват унищожени в този пасаж, са необрязани и следователно не могат да бъдат мюсюлмани, но този довод не е непременно правилен. Да погледнем употребата на думата обрязване. В Езекил 44:7 Бог е разгневен, понеже чужденците, които са „с необрязано сърце и необрязана плът"" оскверняват Неговото светилище. Този и много други пасажи разкриват, че има две страни на обрязването: едната е на сърцето (арел леб) и обрязване на плътта (арел басар). В пасажа на Езекил 32 е използвана само думата „арел"" и затова е невъзможно да се разграничат двете. Знаем, че обрязването е белег на Божия завет с Авраам и Исаак (Битие 17:19). Тъй като всички мъжки членове на домочадието са били обрязани (Битие 17:12-13), следователно и Исмаил е бил обрязан – въпреки че заветът не е бил сключен с него. Може също така да отбележим, че някои равински тълкуватели също не смятат, че този стих изключва мюсюлманите. Технически погледнато, ортодоксалните юдеи не считат мюсюлманското обрязване за пълно, тъй като мюсюлманите премахват само препуциума или външното краекожие, докато юдеите премахват също и вътрешното краекожие.

ТУРЦИЯ И ТЮРКСКИТЕ НАРОДИ ЮЖНО ОТ РУСИЯ

Тюркските нации обхващат тези на Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан. „Там са Мосох, Тувал и цялото им множество; гробовете му са около него; всички са необрязани, убити от меч, защото причиняваха ужас в земята на живите. Те няма да лежат със силните, паднали измежду необрязаните, които слязоха в преизподнята с бойните си оръжия и сложиха мечовете си под главите си; а техните беззакония ще са върху костите им, защото са причинявали ужас на силните в земята на живите""(Езекил 32:26-27).

ЙОРДАНИЯ, САУДИТСКА АРАБИЯ „Там е Едом, царете му и всичките му първенци, които, поразени сред силата си, са положени между убитите от меч; те ще лежат с необрязаните и с онези, които слизат в ямата"" (Езекил 32:29). Строго погледнато, Едом обхваща южните части на Йордания, но в този текст се казва: „царете му"" (мн.ч.). Това включва Арабия. В много пасажи Едом представлява по-голямата част от враговете на Израел, които живеят на юг и на изток от него.


ТУРЦИЯ, ЛИВАН „Там са всички северни князе и всички сидонци, които слязоха с убитите; въпреки ужаса, който причиняваха заради силата си, те се посрамиха; и лежат необрязани с убитите от меч и понасят срама си, както всички други, които слизат в ямата.""(Езекил 32:30). Всичките „северни князе"" се отнасят за Турция и съюзниците й. Сидон още веднъж обозначава Ливан. И двете биват хвърлени „в ямата.""


ВРЪЗКА С КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ

След като вече си изяснихме контекста на Езекил 27-32 – а именно, съда над Антихрист и мюсюлманските нации, които го следват – сега можем да разберем по-добре някои откъси от книгата Откровение. Повечето западни тълкуватели никога не биха приели Езекил 32 като основа за тълкуване и разбиране на Откровение 19. Въпреки това именно тези пасажи оформят една от първите старозаветни основи за следващия откъс, който заключава Библейското откровение относно съда над Антихрист и мюсюлманските нации, които го следват: „И звярът бе уловен, а с него и лъжепророкът, който бе извършил пред него знаменията, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра, които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всички птици се наситиха от месата им""(Откровение 19:20, 21)

 Някой може да възрази, че тук звярът и лъжепророците са хвърлени живи, докато в другите стихове в Езекил фараонът е убит. Как в такъв случай този египетски фараон би могъл да бъде Антихрист? Отговорът на това е съвсем простичък – Бог наказва ли мъртвите, когато са мъртви? Бог наказва ли мъртъв труп, забравяйки да накаже душата? Всеки, който бива хвърлен в ада, е физически мъртъв. Но душата му е жива. Как иначе би могъл да бъде наказан? Проблемът при много от тълкуванията е, когато хората се опитват прекалено да анализират Бога и начина, по който Той решава определени дела. Ето защо е безпредметно да влизаме в спор с мюсюлмани относно Троицата. Те обичат да спорят за онова, което човечеството не може да проумее. Говоря за един непознат Бог и въпреки това очакват от нас почти да снижим Всемогъщия толкова много и да Му направим лабораторен анализ, така че да Го разчленим на три части, за да им докажем, че грешат? Проблемът при повечето хора е, че се хващат повече за алегорията и неизвестното, а пренебрегват очевидното. Дори научно погледнато, ние наблюдаваме света около нас и не виждаме електро-магнитните вълни, но вярваме, че те съществуват, защото чуваме радиото. Както казва Библията: „Вярата е същественост на неща, за които се надяваме, доказателство за неща, които не виждаме"" (Евреи 11:1).


БУКВАЛНИ СТИХОВЕ ЗА БИТКАТА НА ХРИСТОС С ИСЛЯМСКИ СЪЮЗ В ПСАЛМИТЕ

„Стани, Боже, съди земята, защото Ти имаш наследство сред всички народи"" (Псалм 82:8).

ХРИСТОС СЕ НАДИГА ОТ СВОЯ ТРОН

Още от самото начало на Псалмите целта на Бога е заявена ясно: „Защо се разоряват народите и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им и нека отхвърлим от себе си въжетата им"" (Псалм 2:1-3).
Господ отговаря на протестите на езическите народи:

„Но Аз поставих Царя Си на Сион, светия Мой хълм. Аз ще изявя постановлението; Господ Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих. Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство и земните краища за Твое притежание""(Псалм 2:6-8).

Господ говори за Своя Месия: „Аз днес Те родих"" (ст. 7) и се обръща към нациите, които чрез коварен съвет замислят заговор срещу Месията и Израел. Нападението върху Израел се възприема от Бога като нападение върху самия Цар. Тези народи се надигат против „Господа и против Неговия Помазаник""(ст. 2). Те богохулстват срещу „Отец и Сина"" (I Йоан 2:22).

Тук виждаме друго ясно описание на теологията на Антихрист, която царете на тези народи изповядват. Човек може да ги чуе как колективно заявяват: „Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пратеник. И Бог няма Син!"" На което Господ отговаря: „Вие на практика се осмелявате да се изправите срещу Господа и срещу Неговия Помазаник?"" След което се изсмива с презрение и им отправя последно предупреждение:

„И така, сега се вразумете, о, царе; научете се, земни управници. Слугувайте на Господа със страх и се радвайте с трепет. Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете в пътя; защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блаженни са всички, които се надяват на Него‖ (ст. 10-12). Изключително важно е да разберем, че темата на Псалм 79 до Псалм 83 е, че сам Бог се надига от трона Си, за да съди народите, които нападат Израел в края на епохата: „Стани, Боже, съди земята, защото Ти имаш наследство сред всички народи""(Псалм 82:8).
Исус, Който е седнал отдясно на Отец, слиза за последния сблъсък между Господа и Неговите врагове. Това не е маловажен въпрос и е едно от най-удивителните описания на Бога, Който воюва с народите, които са мюсюлмански: „Боже, недей мълча; не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже; защото, ето, враговете Ти правят размирие и ненавистниците Ти са издигнали глава. Коварен съвет правят против Твоя народ и се наговарят против скритите Твои. Казаха: Елате да ги изтребим, за да не са народ и да не се споменава вече името на Израел. Защото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе -шатрите на Едом и исмаилтяните; Моав и агаряните, Гевал, Амон и Амалик, филистимците с тирските жители; още и Асирия се съедини с тях, станаха помощници на Лотовите потомци""(Псалм 83:1-8).

Тази битка не може да бъде историческа. Съществуват няколко причини, намиращи се вътре в текста, които ни показват, че това е една битка с исляма през Последните Времена:
1. Бог присъства физически на земята: „Нито бивай безмълвен, Боже"" (ст. 1), „Стани, Боже"" (82:2), „Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите"" (80:14) – това е същото като молитвата на Израел: „Блажен идващият в името Господно""(Матей 23:39).

2. Това събитие е причинено от оскверняването на храма на Бога: „Боже, народите дойдоха в наследството Ти, оскверниха светия Твой храм"" (79:1).

3. Библията нарича тези народи Божии врагове. Това се вижда във факта, че псалмистът ги нарича „враговете Ти"", които „направиха съюз против Тебе."" Човек не може да твърди, че е откъм страната на Бога и същевременно срещу Израел. Бог заявява, че враговете на Израел са и Негови врагове: „Излей гнева Си на народите, които не Те познават, и на царствата, които не призовават името Ти;"" (79:6)

 4. Враговете, които мразят Бога, са религиозни, а не атеисти: „даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват на покорни пред Него"" (Псалм 81:15).

Думата „ислям"" буквално означава подчинение. Да бъдеш мюсюлманин значи да се подчиняваш на волята на Аллах. Това, че тези хора си мислят, че са в подчинение на Бога, докато в действителност Го мразят и богохулстват против Него, е още един явен белег за характера и религията на тези хора. Богохулството представлява отричане на Божето постановление. Тук Бог заявява, че земята принадлежи на Израел. Да се отрече това е богохулство. Ето колко е важен Израел, когато става въпрос за вярата в Бога.

5. Това, че Израел е подслонен и скрит, и живее в земята си. Това не е преследването на евреите по време на Диаспората.

6. Просто няма доказателства за каквото и да е нападение срещу Израел от подобен съюз от араби и Ливан, Газа и Асирия, които са нападали Израел в миналото. Псалм 83 е пророчество за последния решителен сблъсък. Забележете, че това пророчество е съюз или коалиция от няколко нации: „Направиха съюз против Тебе"" (83:5). В първи стих враговете на Израел са и Божии врагове, защото замислят заговор срещу евреите: „Твоя народ"" (83:3), след което е обявена колективната цел на Божиите неприятели: „Елате да ги изтребим, за да не са народ и да не се споменава вече името на Израел""(ст. 3).Бог,ревнувайки за името на Израел, всъщност е ревнив за Своето име.

7. Удивително е, че Библията дори предсказва с голяма точност, че Филистия (Газа) ще се съедини с жителите на Тир (Ливан): „филистимците с тирските жители"" (ст. 7). Виждали сме тези двете групи колективно да бомбардират Израел и да носят знамената си един на друг, и всяка от тях да пуска съгласувано ракети. Когато Хасан Насралах, ръководителят на Хизбула, пускаше своите ракети от Ливан, Хамас го подкрепяше, като пускаше своите ракети „Касам""над всеки град в Израел, който можеха да достигнат.

8. Това събитие се случва, когато Израел е нация: „Съживи ни"" (80:18), „Възстанови ни"" (80:19, 80:3) и Израел е спасен: „и ще се спасим"" (80:19).

9. Много араби също така ще се спасят: „Боже мой, направи ги като въртящия се прах, като плява пред вятъра. Както огънят изгаря дърветата и както пламъкът запалва горите, така ги прогони с урагана Си и ги смути с бурята Си. Покрий лицата им с позор, за да потърсят Твоето име, Господи [Йехова]"" (Псалм 83:13-16). Божията цел, за да съди тези народи, не е някакво дребнаво отмъщение или омраза; тя е апел към тези нации да се помирят с Бога и да признаят Неговия авторитет: „за да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя"" (Пс.83:18)


НАЦИИТЕ ОТ ПСАЛМ 83

На 26 май 1967г., когато една многонационална арабска коалиция беше подготвена, за да нападне Израел, Египетският президент Насър сякаш почти цитираше направо от този Псалм, когато заяви: „Основната ни цел е унищожението на Израел"". Азам Паша, генерален секретар на Арабската лига, обяви: „Това ще бъде война на изтребване и историческо избиване, за което ще се говори като за монголските кланета и кръстоносните походи."" До ден днешен чуваме да се повтаря изявления, правени от многобройни мюсюлмански лидери, които призовават към унищожаването на Израел. Но онова, което прави този Псалм толкова важен, е, че след като записва съвместните планове на Божиите врагове от Последните времена, той на практика изброява кои точно са тези нации: „Защото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе ‖""(ст. 5). Нациите на тази коалиция или съюз са следните: Едом – който се простира от Йордания до Саудитска Арабия (виж Езекил 25). Едом е описан като разпростиращ се от Теман до Дедан (Арабия) Моав, Амон, Лотовите потомци – Йордания Гевал – Според Библейския Речник на Унгер това е Ливан, на 40 км на север от Бейрут Тир – Отново в Ливан, днес център на Хизбула Филистия – Газа, днес центъра на Хамас Исмаилтяните и агаряните – Арабите по принцип Асирия – това са Ирак, Сирия и Турция. В разцвета си е включвала също Египет и Иран. Амалик – Йордания, на югозапад от Мъртво Море (Битие 14:7)

И така, имаме коалиция от мюсюлмански нации, състояща се най-малко от Турция, Ирак, Йордания, Египет, Сирия, Ливан, Саудитска Арабия и Палестина, всичките решени да унищожат Израел. Това е едно почти съвършено предсказване на нациите, чийто боен вик сме чували през последните петдесет години от основаването на еврейската държава насам. Съвсем наскоро дори „скандиранията‖ на Иранския президент за „смърт на Израел"" и изявленията, че Иран щял да „заличи Израел от картата"" са почти идеално отражение на този стих. Приликата на това пророчество с онова, което наблюдаваме в съвременния Среден изток е безспорна.
Наистина, в нашето съвремие сме били свидетели на поне частично изпълнение на тези Библейски стихове както в Арабско-Израелската война от 1948г., така и по време на Шестдневната война през 1967г. И в двете войни, срещу значително превъзхождащи противникови сили, Израел триумфира – действително отражение на първото раждане на Израел, когато Исус Навин триумфира на седмия ден след една шестдневна битка. Когато Менахем Бегин посети Стената на плача за пръв път след освобождението през 1967г., молитвата му беше следната: „Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Яков, Господи на Силите, бъди наша помощ. Враговете ни ни обкръжиха; да, обкръжиха ни и се надигнаха да ни изтребят като народ. Но техният съвет беше унищожен и замислите им няма да се осъществят"". Освен че пророкува за хиляди години напред в бъдещето относно враговете на Израел, каква друга важна информация разкрива този псалм? Човек трябва да има предвид, че Бог гледа на страданията на Израел като на Свои собствени. Дори самите пророчества за Месията са изцяло аналогия на страданията на Израел: „Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха"" (Псалм 22:12). Това определено е пророчество за Месията и все пак говори за силните врагове на Израел, които го обкръжават. Васан конкретно се отнася за Сирия. Но въпреки всичките им нечестиви планове, накрая те ще бъдат унищожени от Израел: „Народите ме обиколиха, но в името Господно ще ги изтребя"" (Псалм 118:10).


АРМАГЕДОН И ЛИВАН (ПСАЛМ 29)

В Псалм 29 намерихме явна връзка между Битката при Армагедон и нацията на Ливан: „Гласът Господен троши кедри. Да! Господ троши ливанските кедри"" (Пс. 29:5). Мюсюлманският Ливан ще бъде унищожен, но този пасаж говори за Битката при Армагедон: „Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис""(Пс. 29:8). Кадис е долината Мегидо „Хар Мегидо"" – Армагедон: „И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон"" (Откр. 16:16). Това е събитие от Последните времена: „В храма Му всеки възгласява: Слава!""(ст. 9). „Господ седи като Цар до века"" (ст.10). Исус е изобразен ясно тук като Воюващия Месия: „Препаши меча Си на бедрото Си, Могъщи"" (Пс. 45:3).Този Могъщ е също така и Емануил,Бог с нас: „Господ на Силите е с нас""(Пс. 46:11)


ЛИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

Когато бях малко момче в Ерихон, Американското консулство изпрати представители от Ерусалим, когато чуха, че предстои да избухне голяма война. Те започнаха да евакуират всички американци в областта; и тъй като майка ми беше американка, дойдоха, за да я спасят. Баща ми, обаче, отказа предложението да напусне заради любовта си към религията и страната си и понеже не искаше децата му да растат в Америка, за да станат войници във войната с Виетнам. Шестдневната война започна и евреите завзеха стария Ерусалим и останалата част от Юдея. Израелската победа беше голямо разочарование за арабите и мюсюлманите по целия свят. Спомням си грохота на бомбите и тракането на картечниците, които продължиха шест денонощия. Докато арабите бягаха в страх от израелците и прекосяваха река Йордан, много от близките им съграждани и съседи в Ерихон започнаха да плячкосват магазините и домовете. Израелските войници обявиха, че всеки трябва да постави бял флаг на външната си врата. Израел спечели войната за шест дни и на седмия ден равин Горен наду овчия рог на Стената на плача в Ерусалим, възвестявайки победата. Мнозина възприемат тази война като аналогия с Исус Навин при Ерихон, когато Исус Навин и израилтяните маршируваха около Ерихонските стени в продължение на шест дни. На седмия ден те обиколиха стените на града седем пъти.

Когато на седмия ден свещениците надуха тръбите и хората извикаха в един глас, стените 
паднаха и израилтяните превзеха града. Арабите са изгубили всяка война, която са повдигали срещу Израел, точно както Библията е пророкувала. Въпреки това след всички тези загуби ние все още сме се надявали на онази единствена победа, която сме вярвали, че е била достатъчна, за да унищожим Израел. Много мюсюлмани в страната твърдят, че Израел е Божието наказание за допускането на лоши правителства, които да управляват ислямския свят. Това убеждение подхранва опитите на повечето мюсюлмански населения да събарят управляващите правителства. Разгледайте думите на бившия Сирийски президент Хафез Асад: „Арабите са готови да изгубят няколко войни, за да се доберат до Израел. Достатъчно им е да победят Израел само веднъж."" Но Богът на Израел е обещал: „Те няма да бъдат изтръгнати"" (Амос 9:15). Арабският и мюсюлманският светове продължават с опитите, но Бог е обещал, че те ще се провалят. Арабите смятат, че Богът на Библията е пристрастен към евреите, но Господ желае всички араби да се обърнат към Него (Единствения Истински Бог). Не би трябвало да пренебрегваме многобройните стихове, които обявяват наказания над Израел. След като евреите отказаха да приемат жертвата на Христос, окончателния принос за грях, храмът беше разрушен и започна голямата „Диаспора‖. Евреите бяха разпръснати по цялата земя, отделени от родината им и далече от Ерусалим. Бог допусна те да бъдат убивани и да страдат повече от всеки друг народ по света. Няма друг народ в историята, който да е изпитал агонията на войната и болката повече от евреите; те са истинските бежанци на земята.


ЗНАМЕНИЕ ОТ БОГА

През юли 2006г. в разгара на конфликта между Израел и Хизбула, по новините из целия свят беше съобщено за едно чудо. Един ирландски строителен работник, който копаел с мотика, случайно забелязал нещо много необичайно в блатистия торф, където се канел да работи. Находката му се оказала 20 страници от древен откъс от псалмите, датиращ от 800-1000г.сл.Хр. Специалистите твърдят, че ръкописът бил лежал в тинята през последните 1000 до 1200 години. Националният Музей на Ирландия направил изявление, в което се казвало: „От гледна точка на откритията, тази ирландска находка, равносилна на свитъците край Мъртво Море, е приветствана от експертите като най-голямата, открита в европейско тресавище"". Директорът на музея, Пат Уолъс, нарече находката „чудотворна"", в изказване пред „Асошиейтед Прес"": „Невероятно е нещо толкова крехко да оцелее, заровено в тиня, а след това да бъде изровено и забелязано, преди да бъде повредено, е неизмеримо по-изумително‖. Но още по-чудни от характера и начина, по който книгата е била намерена, са моментът на откриването й и естеството на намерения ръкопис. Защото не само че находката била открита в разгара на конфликта между Израел и Хизбула, но и Псалтирът бил отворен на Псалм 83 – много уместен Псалм, наистина, който да бъде намерен в средата на исторически сблъсък между Израел и Хизбула, който бил подкрепян от Иран и Сирия.


И ДВАМАТА ОСКВЕРНЯВАТ ЕВРЕЙСКИТЕ СВЕТИ МЕСТА

Антихрист ще оскверни еврейските свети места. Духът на антихрист може да се види, когато мюсюлманите оскверняват всички свети еврейски места за поклонение в Юдея. Това ще продължи, докато сам мюсюлманският Антихрист не оскверни Храма. Псалм 74 говори за мюсюлманите, защото те са единствените, които извършват подобни осквернявания. Понякога е трудно за тези, които изучават Библията, да определят пророчествата, които принадлежат към съвременните събития, защото мнозина подсъзнателно възприемат Библията, като че ли говори само за исторически събития. Макар пророците действително да говорят за събития от своето си време, дори и тези исторически събития са съдържали също така сянка от пророчествата за Последните времена. Често, когато някой пророк е говорел за събития, случили се в неговото съвремие, той е залагал в пророческата информация и пласт, касаещ Последните времена. Псалм 74 започва с: „Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?"" Израел е бил отхвърлен заради греховете му и евреите смятат, че Бог ги е пренебрегнал. В Псалм 74:2 чуваме тяхната молба: „Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си за хълма Сион, в който си обитавал"". Хълмът Сион е Храмовия хълм. Псалм 74:3 казва: „Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището."" Кой е извършил и ще извърши зло в Божието светилище, освен сегашните окупатори – ислямските тълпи, които ежедневно омърсяват светилището със своите мерзости? Един от най-забележителните примери е проектът за построяването (или по-скоро разрушаването), предприет от Вакъф, мюсюлманската религиозна власт, която контролира Храмовия хълм. Целта на проекта е да създаде втори вход към джамията „ал-Маравани,"" която е разположена под югоизточния квадрант на хълма – област, която масово, но погрешно се смята за конюшните на Соломон. Огромната подземна джамия привлича хиляди поклонници, затова няма съмнение, че втория вход е важен от съображения за сигурност. Обаче решението на Вакъф да превози материал от областта и да го стовари посред нощ в близост до долината Кедрон е било подложено на атаки като безотговорно разрушение на важен археологически обект. Викът на израелските археолози за професионално и контролирано разкопаване е останал без резултат. Към момента единствената останала възможност е персоналът от Израелските Авторитети по Антиките (IAA) да пресее и проучи купчината в долината Кедрон с надеждата да се сдобие с някакви груби данни, но за съжаление без никакъв контекст. Те изравят скъпоценните еврейски артифакти и ги унищожават, за да попречат на евреите да претендират за мястото на техния храм; те правят това, понеже се покланят на бог, който не е Богът на Израел, единственият истински Бог. Под ръководството на мюсюлманските власти, булдозерите извозват огромни купчини земя от под Храмовия хълм в Ерусалим, едно от най-почитаните и свещени места в света. Израелските археолози с възмущение заявяват, че мюсюлманските власти повреждат вътрешността на източната поддържаща стена на хълма и унищожават безценни исторически данни при тези действия. Мюсюлманите също така са нападали синагоги в Израел и из целия свят,включително Турция и Тунис. Днес римокатолиците не подпалват синагоги и не нападат еврейски светилища, а евреите не унищожават църкви или джамии. Въпреки това мюсюлманите са стигнали дотам, че оскверняват гробовете на Авраам, Сара, Рахил и Йосиф. „Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения"" (ст. 4). Псалм 74:6 говори за мъжа или мъжете, които отсичат дърветата, изграждащи Божието свещено светилище „с брадви и чукове"". „Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета."" А в Псалм 74:6 ни се казва: „И сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж."" Този стих за изпочупването на ваяните изделия (ст. 6) се изпълнява днес не само с разрушението, извършвано от Вакъф, но и с унищожаването на гроба на Йосиф в Сихем в днешен Наблус. Палестинците неуморно са удряли по гроба с брадви, кирки и чукове, за да разделят камъните. Мюсюлмански тълпи са изгорили и унищожили гроба на Йосиф, след което са танцували и празнували. Над шестнадесет синагоги в Юдея са били осквернени, буквално всичките синагоги в Юдея. „Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички синагоги на Бога по земята"" (ст. 8). Какво друго би могло да изпълни тези Писания с по-голяма точност от тези прояви на насилие и оскверняване на тези свети места? „Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята"" (ст. 7).

Мюсюлманите мразят евреите. Когато извършват насилствени актове срещу евреите, те отказват на Бога на Израел Неговото място да приема поклонение. Със своите гласове и знамена те оповестяват, че само Аллах е бог и че те са срещу единствения истински Бог. „Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това"" (ст. 9).

Днес евреите в Израел са смутени както никога досега от това колко дълго още ще продължи това насилие. Синагогите са опожарявани, точно както е пророкувано в тези стихове от Писанието. Но евреите в Америка просто искат да издигат паметници и мемориали за Холокоста.

Макар да е добре да се заявява, че човек не бива „никога да забравя"", какво да кажем за възпоменаването на евреите, които са все още живи? Въпреки че евреите не бива да забравят разпръсването на целия този изящен кристал по време на „Кристалната Нощ"" (стихиен погром над евреите на 09.11.1938г. в Германия и Австрия-бел.пр.), защо са толкова мълчаливи относно разбиването на гроба на техния патриарх Йосиф? Те мълчат поради пасивност и страх. Такъв страх, който прави мюсюлманите само още по-дръзки. Из цялата Библия страхът е елемент, с който Израел трябва да се справи. Той продължава, докато Моисей, Исус Навин, Гедеон, Давид и толкова много други примери се надигали и спечелвали победи за Израел чрез силата на Йехова Израел ще продължава да живее в този страх, докато Месията не дойде да воюва с Голиата на света, мюсюлманския звяр. Страхът ще приключи, когато Месията смаже главата на левиатана, точно както Давид смаза главата на Голиат. Псалм 74 говори за този славен ден. Насилието срещу евреите ще продължава до края на Голямата скръб: „Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята."" Седмоглавият звяр от Откровение е унищожен. „Помни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име. Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни. Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие. Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти. Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява. Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава (Псалм 74:14-23). Този пасаж е в съгласие както с Йоил 3, така и с Матей 25. Същността на тази тема е угнетяването на Израел. Бог ще се надигне, както е написано на еврейски: „Кумма Елохим,"" „Стани, Боже"" и „когато Бог стана да съди""(Псалм 76:9). „Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите"" (Псалм 80:14), „Планините (народите) се топят като восък от присъствието… на Господа на цялата земя"" (Псалм 97:5). Всички тези стихове потвърждават, че Той ще слезе от небето и ще отговори на жестокостта на мюсюлманското множество за това, че са убивали евреите и са разрушавали светите Му места: „Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион"" (Псалм 102:13). Това ще бъде време на духовно съживление в Израел: „Съживи ни""(Псалм 80:18) и „Възстанови ни"" (Псалм 80:19). И двете съответстват на Осия 6: „След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни възстанови; и ще живеем в Неговото присъствие"" (ст. 2– букв.пр. от англ.). Това съживление идва по средата на голямо гонение от страна на исляма, както напомня Бог на Своите хора:

„Ще спомена Рахав (Египет) и Вавилон като от онези, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия""(Псалм 87:4). Те замислят конспирации, всичките – Арабия (Вавилон), Газа (Филистия) и Ливан (Тир) заедно с други ислямски нации, за да унищожат евреите. Те планират да унищожат първо хората на Съботата (евреите), след което хората на Неделята (християните). Кумма Елохим е един отчаян призив към Бога да се надигне от Своя трон и да дойде на земята, за да воюва с враговете на Израел, както се вижда в Псалм 82:8, който е последван непосредствено от съда над мюсюлманските нации в Псалм 83. Господ заявява относно Израел: „Горко ми, защото странствам в Мосох, живея в шатри на Кидар! Дълго време живя душата ми с онези, които мразят мир. Аз съм за мир; но когато говоря, те са за бой.""(Псалм 120:5-7).
Евреите желаят мир, излезли са от плен, докато враговете им все още искат война и говорят лъжливо за Израел: „Какво ще ти се притури, измамливи езико"" (ст. 3) О, Господи, ела бързо!

РАЗКРИВАНЕ НА АЛЕГОРИИТЕ – СЕДЕМТЕ ГЛАВИ НЕ СА РИМ
РИМ ИЛИ ИСЛЯМ?

В книгата Откровение апостол Йоан ни дава много живо описание на звяра от Последните времена: „Видях… червен звяр, покрит с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога"" (Откровение 17:3). Седемте глави са седем империи, които са съществували през историята, но се възраждат наведнъж в края. Както обикновено, винаги когато някое библейско пророчество съдържа символика, Библията осветлява и ни обяснява съответния пасаж: „Ето разумното значение на това: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената; те са и седем царе, от които петима паднаха и единият е сега, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои;и звярът,който беше и го няма, той е осмият цар,който е от седемте и отива в погибел""(Откр.17:9-11) Съществуват няколко причини защо Откровение 17 не може да говори за Рим или Европа, а по-скоро за Ислямската империя. Седемте глави не са Рим или Ватикана. Те са седем глави и са наречени седем хълма и седем царе. Хълмовете, както видяхме, символизират царства или империи. Връзката между ―царете"" и ―царствата"" ни кара да разглеждаме хълмовете – по-буквално като „планини""или „възвишения"" – с най-естествено тълкувание като царства или империи, вместо да се опитваме да откриваме в случая буквално споменаване на хълмове. Въпреки че този пасаж широко се тълкува като препратка към Рим, „града на седемте хълма"", действителният контекст не допуска подобна интерпретация.
Как Рим би могъл да бъде разположен върху седем хълма ,които да са и седем царе, всеки от които да е покрит с богохулни имена?
Това просто няма смисъл. Опитът да се открие в този пасаж препратка към Рим почива върху безотговорна херменевтика (наука за тълкуването – бел.пр.) Този откъс ни дава да прозрем факта, че преди Исус да се завърне ще е имало общо осем империи на „Звяра"".

Осмата империя ще бъде управлявана от Антихрист, звярът, който беше и го няма, е осмият цар. Как този пасаж може да ни помогне да прозрем самоличността на последната Империя на Антихрист? Първо, виждаме, че по времето, когато той е бил писан, пет от империите вече са били паднали. Това се вижда от израза „петима паднаха"". Тези империи са:
1. Египетската империя 2. Асирийската империя 3. Вавилонската империя 4. Персийската империя 5. Гръцката империя След тези пет, ангелът казва на Йоан, че единият хълм (империя) „е"". По времето, когато Йоан е писал Книгата Откровение, това е била Римската империя. Тя владеела Близкия изток, Северна Африка и голяма част от Европа. 6. Римската империя Целта на това пророчество е да представи състава на последната империя и поредицата империи до седмата, за да изтъкне точно тази империя и съживяването й като осма под управлението на Антихрист. В общи линии това е обобщението на една библейска загадка.
И така, седмата империя на практика е тази, която трябва да определим. Според горния стих, осмата империя ще бъде възкресен или съживен вариант на седмата империя. „Звярът, който беше и го няма, той е осмият цар"". Позволете само за яснота да перифразирам този откъс:

„Седмият звяр (империя), който ще дойде в съществувание, а после ще престане да съществува, ще се завърне като осмата и последна империя.""

В дните на Йоан седмата империя все още не е съществувала. Това би отхвърляло империята, под чието управление е живял Йоан: Римската империя. Седмата Империя трябва да изникне от Египетската, Асирийската, Вавилонската, Персийската или Гръцката империи, и все пак да включва всички тях; седмата ще ги обхваща. Това ще важи и за осмата, която е възраждане на седмата. И така, ако сега сме в очакване на последната, осмата империя, то коя е била седмата? Коя империя е последвала Римската? Най-разпространеното убеждение, поддържано почти всеобщо от библейските учители, е, че Империята на Антихрист ще бъде възродена Римска империя. При тази теория съществуват някои очевидни проблеми: Първо, Рим е бил шестата империя. Ако Рим е бил шестата и се появява и като седмата, тогава какво да правим с осмата? Нима имаме три възраждания на Римската империя? Тази теория има голяма празнина. Нима Рим е шестата, седмата и осмата империи? Нито Писанието, нито историята, нито здравият разум подкрепят тази идея. И въпреки това мнозина учители на пророчеството пренебрегват този крещящ проблем. Второ, всяка една от предходните шест империи е владеела Близкия изток, в това число и Ерусалим. Това е изключително важно. Не бива да забравяме, че Библията е основно центрирана около Ерусалим. Тя не е центрирана около Америка, нито около Европа. Според библейското виждане за нещата, Ерусалим е центърът на земята. Това всъщност е всеобщият контекст на Писанието. Не бихме могли да подчертаем достатъчно този факт. Всяка теория, която се върти около някаква съживена Римска империя, базирана в Европа – например, Европейския общ пазар – е чужда на Библията идея. Третият изключително важен момент е, че ако разгледаме първите шест империи, общо взето, всяка следваща империя или е унищожавала, или е поглъщала предходната. Налице е една съвсем естествена последователност. Ако погледнем всяка от империите, виждаме, че всички те изпълняват тези две характеристики: владели са над Ерусалим и са унищожавали или поглъщали предшественичката си. Египетската империя е владеела целия Египет, както и Израел. Асирийската империя е победила Египетската и подобно е владеела над голяма част от Близкия изток, включително и Израел. След това Вавилонската империя е сразила Асирийската и се е разширила повече от предшественичката си, отновно, владеейки над Ерусалим. Пододбен е моделът с всяка последваща империя: Мидо-Персийската империя наследила Вавилонската, само за да отстъпи мястото си на Гръцката империя. Гръцката империя на свой ред била изместена от Римската империя – което ни води към седмата империя. Кой завладял Римската империя? Ето това трябва да открием.

ПАДАНЕТО НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

През 395 г.сл.Хр. Римската империя се разделила на две части, източна и западна. Източната част станала известна като Византийската империя. „От ранните си дни като монархия, през Републиката и Римската империя, Рим е живял едно хилядолетие… или две. Тези, които избират тезата за двете хилядолетия, определят за дата на падането на Рим 1453г., когато османските турци превземат Византия (Константинопол). Тези, които поддържат тезата за едното хилядолетие, се съгласяват с римския историк Едвард Гибон. Едвард Гибон определя за дата на падането 4 септември 476г.сл.Хр., когато един така наречен варварин на име Одоакър (германски офицер в Римската армия), свалил от власт последния император на Източната империя, Ромул Августул, който вероятно бил отчасти от германско потекло. Одоакър считал Ромул за толкова незначителна зплаха, че дори не си направил труда да го убие, а го изпратил в уединено място."" Някои твърдят, че Рим не е падал и че все още съществува, но повечето историци са съгласни, че той отдавна си е отишъл. Големият историк Едвард Гибон в „Падането на Рим"" описва края на Римската империя на Изток:

„Вече проследих от Траян до Константин, от Константин до Ираклий, обичайната поредица на римските императори; и вярно представих успехите и неблагоприятните съдби на тяхното царуване. Вече са изминали пет века от упадъка и рухването на империята; но все още един период от над осемстотин години ме делят от края на моя труд, превземането на Константинопол от турците… Вече отбелязах първата поява на турците; имената на родоначалниците, Селджук и Осман, разграничават двете последователни династии на нацията, която е възникнала през единадесети век от Скитската пустиня. Първите от споменатите основали величествено и силно царство от бреговете на Окс (Амударя-бел.пр.) до Антиохия и Ница; първият поход бил предизвикан от нахлуването в Ерусалим и заплахата на Константинопол. От съвсем скромен произход, османците се надигнали като бич и ужас за християнството. Константинопол бил обсаден и превзет от Мехмед II и неговият триумф унищожава остатъците, образа и името на Римската империя на изток… На изток победоносните турци били разпространили от Персия до Хелеспонт (Дарданелите-бел.пр.) властта на Корана и Полумесеца: Западът бил завладян от смелото мъжество на норманите; и в моментите на мир Дунавът избълвал нови пълчища, които били превзели, с науката на войната, онова, което били изгубили, по най-жесток начин.""

Според Библията, всяко падане бележи началото си със загубата на рога. Погледнато така, Римската империя в действителност пада напълно, едва когато Източната част на империята най-накрая рухва през 1453г.сл.Хр. от мюсюлманските турци, предвождани от Мехмед II. Аналогично Ислямският Халифат на Умар Ибн ал-Хатаб превзема Ерусалим през 637г. По този начин виждаме, че именно Ислямската империя – със своя връх, Османската империя – наследява Римската империя и е господствала над целия Близък изток, започвайки от Ерусалим, в течение на повече от хиляда и триста години и продължила до 1924г. През 1453г. мюсюлманските турци въвеждат използването на барут в битките, докарват оръдията си пред портите на Константинопол и щурмуват християнската столица след една обсада. Гръцкият император бива убит; съкровищата на великата църква „Света София"" са плячкосани, а тя е превърната в джамия. Мехмед II преименува града на Истанбул. За да прослави още повече града, той построил джамии, дворци, монументи и система от акведукти. Градът бил официално обявен за ислямски. За победените били въведени нови правила и разпоредби. Гърците сформирали общности в рамките на империята, наречени „миллети"". На християните било позволено да практикуват религията си, но били длъжни да се обличат в отличително облекло и не можели да носят оръжия, и така дошъл краят на великия град Константинопол и на Римската империя.

Заслужава си да се отбележи, че именно битката с исляма причинила европейската загуба на достъпа до Черно море, лишавайки я от сухоземен път към Индия. Търсенето на нови пътища довело до откриването на Новия свят и, като такава, се родила Америка. Тъй като американската търговия в Средиземноморието бива унищожена от мюсюлманските пирати, Континенталният Конгрес се споразумява през 1784г. да преговаря за мир с четирите Варварски държави. Конгресът назначава специална комисия, състояща се от Джон Адамс, Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин, за да надзирава преговорите. Лишени от способността да защитят търговските си кораби в Средиземноморието, новото американско правителство се опитва да умиротвори мюсюлманските поробители, съгласявайки се да плаща данък (джизие) и откупи, за да си възвърне завзетите американски кораби и да купи свободата на поробените моряци. Адамс привежда доводи в полза на плащането на данъка като най-евтиният начин да се раздвижи отново американската търговия в Средиземноморието. Джеферсън се противопоставя. Той вярвал, че исканията за данъци няма да имат край и искал въпросът да бъде уреден „посредством война.""

Той предложил лига от търгуващи нации да сложи с помощта на сила край на мюсюлманското пиратство. През 1786г. Джеферсън, тогавашният американски посланик във Франция, и Адамс, американският посланик по онова време във Великобритания, се срещат в Лондон със Сиди Хаджи Абдул Рахман Аджа, посланика във Великобритания. Американците искали да преговарят за мирно споразумение въз основа на гласуването на Конгреса за умиротворяване. По време на срещата Джеферсън и Адамс попитали посланика защо мюсюлманите изпитвали такава враждебност към Америка, една нация, с която не са имали никакви предишни отношения. На една по-късна среща с Американския Конгрес двамата бъдещи президенти докладвали, че посланикът Сиди Хаджи Абдул Рахман Аджа отговорил, че ислямът бил: „основан на Законите на техния Пророк, че в техния Коран било написано, че всички нации, които не признавали техния авторитет били грешници, затова тяхно право и дълг били да воюват с тях навсякъде, където могат да ги срещнат, и да превръщат в роби всички, които можели да хванат като затворници, и че всеки мюсюлманин, който бивал убит в Битка, бил сигурен, че отива в рая.""

През следващите 15 години американското правителство плаща на мюсюлманите милиони долари заради безопасното преминаване на американските кораби или за връщането на американските заложници. Повечето американци не знаят, че плащанията на откуп и на данъка джизие възлизали на 20 процента от годишния доход на правителството на Съединените Щати през 1800г. Скоро след втсъпването в длъжност на Джеферсън като президент през 1801г. той изпраща група фрегати, за да защитават американските интереси в Средиземноморието, и уведомява Конгреса. Заявявайки, че Америка ще похарчи „милиони за защита и нито стотинка за данък‖, Джеферсън притиска въпроса, като разгръща американски морски пехотинци и много от най-добрите американски военни кораби на мюсюлманското Варварско крайбрежие. Там се били корабите „ЮСС Конститюшън"", „ЮСС Констелейшън"", „ЮСС Филаделфия‖, „ЮСС Чесапийк"", „ЮСС Аргъс"", „ЮСС Сайрън"" и „ЮСС Интрепид"".

През 1805г. американски пехотинци прекосяват пустинята от Египет в Триполитания, като със сила принуждава Триполи да се предаде и освобождава всички американски роби. По време на администрацията на Джеферсън мюсюлманските Варварски държави рухнали в резултат на усилената военноморска бомбардировка и крайбрежните нападения на морските пехотинци. Най-накрая те се съгласили официално да се откажат от робството и пиратството. Победата на Джеферсън над мюсюлманите продължава да живее и днес в морския химн в стиха: „От хълмовете на Монтесума до бреговете на Триполи ще водим битките на нашата страна по суша и море.""

Едва през 1815 г. проблемът бил напълно уреден чрез пълното поражение на всички мюсюлмански пирати – търговци на роби. Скоро след това християнският свят нанесъл значителен удар върху исляма през 1924г. след падането на Османската империя. Длъжността на халифа била премахната. Така, макар Ислямската империя на практика да наследила Римската империя, християнският Запад нанесъл на исляма поредица от поражения, които довели до отсичането на неговата глава, длъжността на халифа, през 1924г. Единствената империя, която изпълнява моделите, необходими, за да бъде считана за седмата империя, е Ислямската империя, чийто връх е Турската/Османска империя. Това, разбира се, съответства напълно със списъка на Езекил от нации с такова голямо ударение върху Турция. На следващите страници има осем карти; карта на Обещаната земя и седемте библейски световни империи във връзката им с Обещаната земя. На всяка карта са отбелязани и линиите на съвремените национални граници.

СЪОТВЕТСТВИЕТО ИМ Е ПЪЛНО

Като наложим всяка буквална препратка върху алегоричната картина на седемте хълма или планини, установяваме, че те си съответстват напълно. Ето само няколко примера: Египетската империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тях в Исая 19. Асирийската империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тях в Михей 5, Исая 14. Вавилонската империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу Вавилонския цар в Еремия 49-51. Персийската империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тях в Езекил 38, 39. Гръцката империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тях в Захария 9:13,14 и Езекил 38. Източната Римска Византийска империя – днес е мюсюлманска. Христос воюва срещу тези области в Захария 9:13, 14 и Езекил 38. Мюсюлманската империя – обхваща всички изброени по-горе. - Обещаната земя Египетска империя: 3100 г.пр.Хр. – 1070 г.пр.Хр. Асирийската империя 1800 г.пр.Хр. – 609 г.пр.Хр. Вавилонска империя: 1764 г.пр.Хр. – 689 г.пр.Хр. Мидо-Персийска империя: 550 г.пр.Хр. – 330 г.пр.Хр.
Македоно-Гръцка империя: 350 г.пр.Хр. – 64 г.пр.Хр.
Римска империя: 27 г.пр.Хр. – 1453 г.сл.Хр.
Ислямска империя: 700 г.сл.Хр. – 1924 г.сл.Хр. – до днес

 С всяка следваща империя контролираните области все повече се разширяват. В крайна сметка, Ислямската империя започва да контролира цялата област,която е владяна от всички тия империи.
.Това по някакъв начин е точно описание на осмата и последната, империята на Антихрист. Буквалното и алегоричното си съответстват напълно – като ръка и ръкавица.

ОТКЛЮЧВАНЕ НА ДАНАИЛ 2

СТАТУЯТА НА НАВУХОДОНОСОР

Според разказа на библейската история, вавилонският цар Навуходоносор сънувал една огромна статуя, която била изработена от различни метали.

Царят бил решен да разбере значението на този сън, но нито един от вавилонските свещеници, астролози или мъдреци не могъл да му помогне.

Накрая Данаил, един от еврейските заточеници, бил извикан пред царя, за да направи това, което никой друг не успял.

Бог не само открил по свръхестествен начин на Данаил съдържанието на съня, но и му дал способност да разбере неговото значение. Нашето изследване на този пасаж започва с обяснението на Данаил пред царя на значението на този сън:
„Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен. Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, краката му – от желязо, ходилата му – отчасти от желязо, а отчасти от кал.
Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана през лятото; вятърът ги е отнесъл и от тях не е останала следа. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят"" (Данаил 2:31-35). По-натам Данаил обяснява на Навуходоносор, че всяка съставка на образа или статуята представлява царство или империя, която ще наследи неговата. „Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава… Ти си онази златна глава."" Но след Вавилон последвали други царства. Досега преобладаващото мнение из цялата история на еврейски и християнски тълкуватели е, че този сън обрисува следните четири царства: Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. Макар първите три от поредицата да са точни, има някои много сериозни проблеми с приемането на Рим като четвъртото. По-надолу ще обясня защо. Изключително важно е да разберем, че статуята представлява минали царства, всички от които биват унищожени при завръщането на Христос: „Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.""Камъкът е Месията. Все пак, Библията несъмнено ни учи, че Месията разрушава наведнъж всички части на статуята (златната, сребърната, медната, желязната и глинената), когато идва. „Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана през лятото; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят‖ (Данаил 2:35).


ТОВА Е БЪДЕЩЕТО, НЕ ИСТОРИЯТА

Камъкът в този момент установява царството на Месията; той се превръща в голяма планина (царство). Когато Исус се завърне, той ще унищожи всички тези империи – едновременно, както текстът булвално твърди (ст. 34). Това биха били Ирак и Арабия (Вавилон), Иран (Персия), Турция и Близкия изток (Гърция), и, разбира се, Ислямската империя, която включва всички тях.

Ако статуята представлява древните Вавилон, Персия, Гърция и Рим, както обикновено се смята, тогава защо виждаме всички тези империи унищожени в края, когато Христос се завърне? Ако Данаил 2 говори за миналата история, как златото, което съвсем точно представлява древния Вавилон, сега бива унищожено от Месията, когато Той дойде? Библейското твърдение е съвсем ясно: „[Той] ги е строшил едновременно"" (англ. Библия-бел.пр.). Освен това имате и желязо.

Текстът подчертава, че желязото строшава всичките предишни метали. Въпреки това мнозина на запад смятат, че желязото е Рим. Нима Римската империя е смазала древен Вавилон/днешен Ирак?
Не. В продължение едва на няколко месеца през 116г.сл.Хр. по времето на император Траян Римската империя някога е разпростирала териториите си към Вавилон. Но почти веднага били отблъснати. Римската империя и Вавилонската империя на практика не се припокриват. Римската империя е значително по на запад. Някога Римската империя да е простирала контрола си върху областите на Персия/днешен Иран? Отговорът е: никога. По този начин, ако Римската империя щеше да бъде разрушена накрая, голяма част от останалите империи би останала невредима. Текстът обаче ясно твърди, че когато четвъртата империя бъде разрушена, това ще включва и всички останали.

ИБН ЕЗРА – ЧЕТВЪРТАТА Е МЮСЮЛМАНСКАТА

Не можем да изучим пророчеството, без да разберем двойната природа на неговото изпълнение. Данаил 2 може и ще съответства на древни събития, но книгата в крайна сметка се занимава с Последните времена. Данаил 2 говори за надигането на 10 пръста в последните дни, които ще възникнат от 4 древни империи, които ще съставляват империята на Антихрист.
 



Гласувай:
0



1. yosavede - допълнение към "Преглед на исляма " 7( продължение)
23.10.2014 09:45
ДОПЪЛНЕНИЕ към постинг №7 :
"Четирите империи, описани в този пасаж, не са тези, които смятат западните изследователи, те са:
1. Вавилонската империя
2. Мидо-Персийската империя
3. Гръцката империя (или вероятно Гръко-Римската империя)
4. Ислямската империя
Под Ислямска империя имам предвид различните проявления на Ислямския халифат, чиято кулминация е била Османската империя. Позицията, която изразявам, не е нещо уникално, а е била поучавана най-първо от класическите еврейски мъдреци и равини. Сред най-известните мъдреци и равини, поддържащи този възглед, са Ибн Езра, един от най-изтъкнатите еврейски автори от Средновековието; равин Йехиел Хилел бен Алтшулер, автор на известните „Метзудос‖, и, в някакъв модифициран вариант, от преподобния равин Саадия Гаон (който счита, че четвъртият звяр се състои от Арабската и от Римската империи). Според Ибн Езра: „Рим е включен в третото царство като родственици на гърците. Римляните са считани, че са Китим, за който се споменава в Числа 24:24. В Битие 10:4 Китим са синовете на Яван (Гърция).‖ Ибн Езра твърди, че макар да има основания да се разбере защо Рим да не бъде споменат в съня, пълното пропускане на могъщото и обширно Арабско царство просто е прекалено голям пропуск, който би трябвало да бъде обяснен от онези, които подкрепят тълкуванието, свързано с Рим. Съгласен съм с това. Четвъртото царство, според Ибн Езра, е Арабското мюсюлманско цараство.

Идеята, че Рим е включен в третото царство, може да бъде подкрепена от виждането на мнозина историци, които разглеждат Римската империя като продължение на Гръцката, а не като отделна и самостоятелна единица. Не забравяйте, че текстът подчертава, че бедрата (третата единица), са медни. Това е била Гръцката империя и тя е свързана с железните крака. Железните крака са продължение на Гръцката (медта). Мнозина определят дадена нация по нейния език, граници и култура. Римската и Гръцката империи в много отношения са споделяли всички тези неща, както и обща религия."
цитирай
2. yosavede - допълнение 2 към "Преглед на исляма "7 ( продължение)
23.10.2014 09:49
2 ДОПЪЛНЕНИЕ към постинг №7
„БЪДЕЩАТА ИСТОРИЯ” НА ВАВИЛОН
Една от причините да разгледаме идеята, че Римската империя не се изтъква в този пасаж, е просто заради самия му контекст. Макар Римската империя да е следвала след Гръцката, това е така, само ако разглеждаме този пасаж от западна гледна точка. Вече обсъдихме факта, че Библията е основно центрирана около Ерусалим. Но не бива да забравяме контекста на книгата Данаил и по-точно на този конкретен пасаж и този конкретен сън. Този пасаж е свързан със сън, който бил даден на Навуходоносор, вавилонския цар, владетеля на цяла древна Месопотамия. Отново, нашите фокусирани върху запада обективи са ни накарали да пропуснем очевидното: краткосрочното приложение на първата част на това двойно пророчество. Бог не обясняваше на Навуходоносор толкова „бъдещата история‖ на Западния свят, а по-скоро „бъдещата история‖ на регионите, над които той бил владетел, а именно, Вавилон и по-великата Месопотамия. Този сън бил описание на бъдещето на Вавилонската империя и главните империи, които щели да управляват над нея след Навуходоносор.
Макар Рим да е със сигурност важна империя в световната история, действителното й значение за областта на Месопотамия всъщност е съвсем минимално. Дори в периода на най-голямото разширение по посока на изток на Римската империя, тя никога не са могли да си осигури пълен контрол над районите източно от р. Ефрат.
116г.сл.Хр. по времето на император Траян римляните извършили няколко нашествия в определени части на Месопотамия. Но само след няколко месеца, през 117г.сл.Хр. след смъртта на Траян, римляните изгубили южна Месопотамия и се оттеглили изцяло от региона.
Отново, Рим някога завладявал ли е всички други империи? Смазвал ли е Вавилонската империя (Ирак), Мидо-Персийската (Иран) и Гръцката империи? Очевидният отговор е: не, не е.. Четвъртата империя щяла да строши и раздроби всичките три други империи..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yosavede
Категория: Други
Прочетен: 47885
Постинги: 26
Коментари: 11
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031