Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2014 17:35 - Преглед на исляма 14 ( продължение)
Автор: yosavede Категория: Други   
Прочетен: 553 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.10.2014 00:19


 продължение..

продължение на разглеждането на ОБРАЗА НА ЗВЯРА 


ОБРАЗА НА ЗВЯРА 

 
3. ОБРАЗЪТ КАТО ИДОЛ
Образът би могъл също да представлява идол – посредник, който представлява живо същество. Човек би могъл да издигне един идол като бог. Цар Навуходоносор издигна голям образ (мъртъв идол) на самия себе си и изиска от всичките си поданици да му се поклонят. Това е пример за идолопоклонство. Той би могъл лесно да се отнесе към Сатана, който е наречен Ваал, Вил или Веелзевул. Човек би могъл да издигне образ на Ваал (Сатана), който да служи като посредник и символ за поклонение пред Сатана. Този вид образ обаче не се ограничава само до статуи; той може да бъде дори и камък, какъвто е черният метеоритен камък в Кааба в Мека: „Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата Артемида и на падналия от небето идол?'' (Деяния 19:35).
Образът на Диана не е бил представен от статуя, а от
Черния камък, на който са се покланяли в Ефес и разпознаван като Образа на Диана. Въпреки това тези образи са символи на поклонението пред Сатана: „Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо или че идолът е нещо? Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете''(1 Кор. 10:19-20). Сатана поставя идоли като символи на самия него, докато слезе на земята и установи себе си като Антихрист в човешка форма.

4. ОБРАЗЪТ КАТО ПОДОБИЕ

„Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя'' (Римляни 8:29). В този случай „образът'' е със значението на подобие.

5. КРАЙНИЯТ ОБРАЗ
Крайният образ би бил самият Антихрист, което ще бъде проявлението на Луцифер в човешки образ. Накрая живият образ на Сатана ще се опита да измести Христос – това е Антихристът.

 
УНИЩОЖАВАНЕ НА ХРИСТИЯНСКИ СИМВОЛИ (ОБРАЗИ)

Ислямът иска да унищожи всеки образ, който представя Йехова. Ето защо мюсюлманите искат да унищожат еврейските и християнските символи. Но причината мюсюлманите да искат да унищожат християнските и еврейските „образи'' е, понеже ислямът желае да унищожи изцяло християнството и юдаизма. Според ислямската традиция, когато Исус се завърне, той не само идва, за да обърне повечето християни в исляма, а буквално за да заличи християнството. Можем да разберем това, когато анализираме една много известна традиция, която гласи, че когато Исус се завърне, той ще „счупи кръста, ще избие свинете и ще премахне данъка джизие. Аллах ще погуби всички религии с изключение на исляма.'' Трите действия са базирани на идеята, че Исус ще нападне всички символи на христянството с цел да го заличи като религия. Шафи и Усмани обясняват, че да „счупи кръста'' означава да „премахне поклонението пред кръста''. Мюсюлманите вярват, че Исус ще счупи или премахне всички кръстове от покривите и камбанариите на църквите по цялата земя. Това действие се разбира като явно изявление относно Исусовото неодобрение на идеята, че някога е бил разпъван на кръст. Избиването на „свинете'' е с цел „християнското вярване за неговата законност да бъде опровергано''. Причината за премахването на данъка джизие (принудителен данък на глава от населението, който немюсюлманите трябва да плащат, за да живеят на мюсюлманска земя) се основава на идеята, че когато Исус се завърне, данъкът джизие 
 
 
 
 
 
 
вече няма да бъде приемлив. Единственият избор, който християните ще имат, е да приемат исляма или да умрат. Както заявява Сидик М. А. Велианкод в „Знамения и пророчества за Съдния Ден'':
„Исус, синът на Мария, скоро ще слезе сред мюсюлманите като справедлив съдия. Затова той ще съди според закона на исляма… от всички хора ще се изиска да приемат исляма и няма да има друга възможност за избор.'' Харун Йахия в своята книга „Исус ще се завърне'' твърди, че „Исус ще премахне всички системи на неверие в този период. Класическите мюсюлмански юристи също потвърждават тези тълкувания. Разгледайте, например, постановлението на Ахмад ибн Накиб ал-Мисри (поч. 1368 г.) от „Упованието на пътника'', класически шафиитски наръчник по ислямско право: „…времето и
мястото за данъка върху глава от населението е преди последното слизане на Исус (на когото да бъде мир). След последното му идване единствено ислямът ще бъде приемлив за тях, защото взимането на данък на глава е в сила само до слизането на Исус (мир да бъде на него и на нашия Пророк).''

УНИЩОЖАВАНЕ НА ИСЛЯМСКИ СИМВОЛИ (ОБРАЗИ)

 
ПОЛУМЕСЕЦЪТ – ОБРАЗЪТ НА ЗВЯРА

И така, макар ислямската традиция да твърди, че Исус ще се завърне и ще унищожи всички символи на християнството, налице са важни паралели в Псалом 83 и Съдии 8:21, които казват, че Той в действителност ще унищожи символите на исляма. Псалом 82-83 твърди, че ще има война между Месията и Антихрист. Месията-Гедеон или Воюващият-Месия, Който идва, за да спаси Израел, ще изпълни една важна задача: „Стори им като на мадиамците, като на Сисара, като на Явин при потока Кисон, които загинаха в Ендор, като станаха тор на земята. Направи благородните им като Орив и Зив, дори всичките им първенци като Зевей и Салман, които казаха: Да усвоим Божиите заселища'' (Псалм 83:9-12). След като изрежда няколко мюсюлмански нации, които сформират съюз през Последното време за унищожаването на Израел, псалмистът се моли: „Направи благородните им като Орив и Зив, дори всичките им първенци като Зевей и Салман''. Но какво се случва в историята на Зевей и Салман? Отговорът се намира в Съдии: „Тогава Завей и Салман казаха: Стани ти и ни напрадни, защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им'' (8:21). По-късно, в стих 26, Библията казва, че мадиамските царе са носели същите украшения с полумесеци около врата си. След като Гедеон свалил всички такива украшения с форма на полумесец от убитите царе, хората и камилите, той претопил златото. Историята на Гедеон е история за Месията. Тя е също така история и на Давид и Голиат – аналогия на сблъсъка между Христос и Антихрист, който хули Бога на Израел и за когото се заявява: „Ето, Аз съм против тебе, о, горделиви'' (Еремия 50:31). Давид, със съвършено точно бомбардиране, забива камък в челото на Голиат. Точно това се случва и с Вавилон и Антихрист. „Стрелите им ще бъдат като на силен изтребител, който не се връща празен''(Еремия 50:9). Това е съвременното точно бомбардиране. Нито един снаряд няма да пропусне целта си. Вал, богът на луната, също ще бъде унищожен и всички идоли на полумесеца ще бъдат махнати. „Вил се посрами, Меродах бе разрушен, посрамиха се изваяните му, строшиха се идолите (образите- англ. Библия, бел.пр.) му'' (Еремия 50:2). Вил, или Ваал, култът на полумесеца, най-накрая бива унищожен. Вил винаги е бил представян със символа на полумесеца.
Псалом 83 ни дава обобщение на сблъсъка с исляма, при който Бог ще направи на враговете на Израел това, което Гедеон стори на мадиамците. Много е важно да разберем, че Гедеон като съдия на Израел е пророчески 
 
 
 
 
преобраз на Исус. Той
символизира воюващия Месия. Йосиф символизира страдащия Месия, а Давид – Царя Месия. Затова, ако искаме да научим повече за това, което Христос прави, когато идва, за да съди, трябва да изучаваме Гедеон. Вместо мюсюлманският Исус да дойде, за да унищожи кръстовете, виждаме, че едно много по-древно библейско пророчество разкрива, че когато Исус се завърне, Той ще унищожи всички езически изображения на полумесеца на исляма. По същия начин както Израел, в различни моменти, е трябвало да премахне ашерите по високите места, така по време на царуването на Месията ще бъдат премахнати полумесеците от високите места (минаретата).

 
ПОЛУМЕСЕЦЪТ Е СИМВОЛ НА САТАНА

В Съдии 8:21 думата, използвана за полумесеца е сахрон, което буквално означава „лунен сърп''. Тя произлиза от кореновата дума сахар, която е използвана буквално за име на Сатана вИсая 14 като Хилал бен Сахар. Хилал, или хейлал, е думата, което преводът на Кинг Джеймс на Библията превежда като Луцифер. Целият израз в действителност означава „утринна звезда/лунен сърп'', който е същинският символ на исляма. С други думи, символът на исляма и името на Сатана са едно и също. Това е показателно и много ясно подсказване за духовните корени на исляма и Антихрист. И така, виждаме, че древните врагове на Израел са се кланяли на бог, който е бил символизиран чрез образа на полумесеца. До ден днешен това не се е променило. Всъщност, всички доказателства сочат към факта, че Аллах
просто е друго име за Вил или Ваал, което означава „господ'' и освен това е препратка към вавилонския бог на луната. Римляните са имали същия бог, както и гърците, които се покланяли на Гог (Гигес), божество на войната, наречено Мен. Това е същия бог, който Авраам изоставя заради Йехова, Единствения Истински Бог. В такъв случай не е чудно, че Исус нарича Сатана Веелзевул (Ваал Тубаб, арабски) (Матей 12:24-27). Енциклопедията на религията и етиката на Хастингс потвърждава факта, че арабското име „Аллах'' е свързано с Вил: „Аллах е предислямско название… съответстващо на вавилонския бог, известен като Вил''.
Гедеон бил наречен „Ероваал'', един, който се сражава с Ваал, бога на луната. Гедеон бил преобраз на воюващия Месия, защото се бил с Ваал. Аналогично Христос, абсолютният Ероваал, ще се бие с Ваал в плътта и ще смаже главата му, изпълнявайки обещаното в Битие 3:15. Д-р Артър Джефри, професор по ислямски и близкоизточни въпроси в Колумбийския университет и един от най-изтъкнатите в света специалисти по исляма, пише, че името „Аллах'' и неговата женска форам „Аллат'' са били добре известни в предислямска Арабия и се срещали в надписи, открити в Северна Африка. Според Джефри Аллах „е собствено име, отнасящо се само за техния собствен бог''. Той добавя, че „Аллах е предислямско име, съответстващо на вавилонския бог, познат като Вил.''„Вил просто означава ''господ‘ и това е коленопреклонна титла за бога на луната Син.''
Но може би не сте прозрели значението на всичко това. Навярно Исая може да добави решаващото и убедително последно парче за завършване на този пъзел от причини защо това е богът на луната на исляма. Исая ни представя една ярка картина на това, което Вил (наречен още Аллах) ще направи в края на тази ера. Повечето хора на Запад пропускат подсказката в прочутия пасаж: „В Себе Си се заклех, праведна дума излезе от устата Ми и няма да се върне, че пред Мене ще се преклони всяко коляно, всеки език ще се закълне в Мене''(Исая 45:23-46:1). Този стих по-късно отеква в Новия завет: „всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, … че Исус Христос е 
 
 
 
Господ'' (Фил. 2:8-10). Няколко стиха след това Исая ни казва конкретно за едно същество, което е сред тях: „Прегъна се Вил, наведе се Нево; идолите им са натоварени на животни и на добитък'' (Исая 46:1).
Вил ще се поклони пред Бога. Това не е нищо друго освен образа на Аллах-Сатана, полумесеца. В най-чистата форма на идеална справедливост, демоничният бог на исляма ще се поклони ниско пред Исус, Мощния на Израел. Исус ще премахне символа, който животните са носели около врата си: „идолите им са натоварени на животни и на добитък'' – самия символ, който Гедеон премахна – полумесеца в Съдии 8:21.

 
 
 
 
УНИЩОЖАВАНЕТО НА ВАВИЛОН OT МЕСИЯТА

 
 
Връзката на това с Блудницата Вавилон може да се открие в контекста на Исая 45-47. „господарка на царствата'' (Исая 47:5); място, което живее сред удоволствия (Исая 47:8); което никой не вижда и се върши грях тайно (Исая 47:10). Подобни стихове могат да се свържат с Блудницата Вавилон в Откровение 17. За разлика от Запада, който върши грях открито, Арабия практикува греховете си тайно. Но Богът на Пророчеството предизвиква исляма: „Помнете предишните дела от древността; защото Аз съм Бог – и няма друг; Аз съм Бог – и няма подобен на Мене. Който от началото изявявам края и от древните времена – нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще се изпълни и ще извърша всичко, което Ми е угодно'' (Исая 46:9-10). Ако ислямът е верен, тогава защо на Израел се връща славата, както Бог заявява: „и славата Си – на Израел'' (Исая 46:13). Бог заявява на езическите мюсюлмани, че Месията ще слезе, за да унищожи техния Вавилон чрез Сина Си: „Онзи, Когото Господ възлюби, ще извърши волята Му над Вавилон и мишцата Му ще бъде над халдейците‖ (Исая 48:14). Божията „мишца'' е Месията.

ХРИСТОС КОНФРОНТИРА ИСЛЯМА С ТРОИЦАТА

Говорейки за тази блудница, „господарка на царствата'' и с предизвикателство към исляма, Господ Исус Христос обявява това, което ислямът отрича – Неговата част в Троицата: „Приближете се към Мене, чуйте това: отначало не съм говорил скришно; откакто стана това, Аз бях там; и сега ме прати Господ Бог и Духът Му'' (Исая 48:16). Исус им разказва (на Тайнствения Вавилон) за Своето естество и Своите характеристики, които те са отричали. В един строен стих виждаме, че: „Откакто стана това (в началото беше Словото), Аз бях там; и сега Ме (Сина) прати Господ Бог (Отец) и Духът Му (Святия Дух).'' Изненадващо е, че много малко хора на Запад виждат контекста на това – как Месията изобличава Тайнствения Вавилон и това, че тя отрича Троицата. Той конфронтира вавилонския дух на Антихриста.

ПОЛУМЕСЕЦЪТ – ОБРАЗ И ТИТЛА НА АНТИХРИСТ

В Исая 14 намираме историята за греха и падането на Сатана. Онова, което ще открием, когато анализираме малко по-отблизо този пасаж, са някои много показателни моменти. Пасажът гласи следното: „Как си паднал от небето, ти, Деннице (Луцифер- англ. Библия, бел.пр.), сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните към най-крайните страни на север, ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния‖''(Исая 14:12-14).
В този пасаж ни е дадено името Луцифер, което през вековете е означавало Сатана. Всъщност пасажът не ни дава толкова някакво определено собствено име, колкото ни предоставя описание на това кой действителност е Сатана. На еврейски името на този Луцифер се състои от три думи: Хейлал Бен Шахар. Преведно напълно, това означава: „Сияещият Един Син на Зорницата'' или „Сияещият Блестящ''.

От етимологична гледна точка еврейското ''Хелел‘' съответства на угаритското ''хлл‘', което се среща в следните изрази: бнт хлл сннт, Дъщери на Блясъка, лястовици или евентуално ''Блестящите‘, както и бнт хлл б‘л гмл, ''Дъщери на Блясъка, Господ на Полумесеца‘. Хилал е арабска дума, която означава „Полумесец''. Когато сглобим целия израз, Хейлал Бен Шахар просто означава „Полумесец, Син на Зорницата'' (или Зората) – или, казано по-просто, полумесец с висяща звезда над него. Разбира се, това е същинският символ и образ на исляма. Спомнете си, че обсъждахме „образа'' на Звяра. Почти всяко ислямско знаме носи този символ. Почти всяка джамия показва този символ на върха на кубето и/или минаретата си. Замислете се за изводите от това. Ислямът прилага към себе си самото описание, което Библията използва, за да обрисува Сатана. Що се отнася до исляма, всичко е обърнато обратно. Но онова, което е толкова изобличаващо относно исляма, е, че Хилал е било самото име на Господа на Ка‘ба, според Ибн Хишам, биографа на Мохамед. Той признава, че езическото племе кинана и курейшите (племето на Мохамед) наричали ръководния бог на Кааба ИХЛАЛ. Те наричали Кааба „Бейт-Аллах'', дома на Аллах!

продължава ...


Тагове:   образ,   идол,   ислям,   Аллах,   звяра,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yosavede
Категория: Други
Прочетен: 13950
Постинги: 26
Коментари: 9
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31