Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2014 21:59 - Преглед на исляма 15 ( продължение)
Автор: yosavede Категория: Други   
Прочетен: 535 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.10.2014 21:59


 продължение ...

И ДВЕТЕ ГРУПИ СЕ КЛАНЯТ НА ОБРАЗ


„ЧЕРНИЯТ КАМЪК” И АФРОДИТА''..

И последователите на Антихрист, и мюсюлманите се кланят на образ. Великият идол на исляма, Черният камък, и поклонението пред него са съществували от незапомнени времена. Въпреки съвсем явните съответствия, малцина анализатори на пророчествата са свързвали това с вече казаното в книгата Деяния на апостолите:
„Кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол (чийто образ ни падна от небето-англ. Библия, бел.пр.)?'' (Деяния 19:35).
Образът на Артемида поразително напомня на образа на метеоритния камък в Мека, на който Аллах заповядва на 1,3 милиарда мюсюлмани, буквално да се кланят и да се просват на земята в посока към него най-малко по седемнадесет пъти през петте си ежедневни молитви. Йоан Дамаскин (676г.-749г.), който живял по време на възникването на исляма, служил в двора на Халифа и бил подробно запознат с исляма от неговото начало, пише в своя труд „За ересите'': „И така, те били идолопоклонници и почитали зорницата и Афродита, която в действителност наричали на своя език Акбар, което означава ''велика'' Ислямската връзка с Афродита е очевидна в мюсюлманския вик:
„Аллах Акбар'' (Аллах е Велик).
Афродита всъщност е Аллат, женския корен на името „Аллах''. Също и гръцкият историк Херодот, който писал през 5-ти век пр. Хр., считал Аллат за еквивалент на Афродита: „Асирийците наричат Афродита Милита, арабите – Алилат.''
Според „Книгата на Идолите'' („Китаб ал-Аснам'') от Хишам Ал-Калби, предислямските араби вярвали, че Аллат обитава в Ка‘аба и освен това имали идол за нея вътре в светилището:
„Курейшите, както и всички араби, имали обичай да почитат Аллат. Те също така кръщавали децата си на нея, наричайки ги Зайд-Аллат и Тайм-Аллат.''
Библията също потвърждава този стил на кръщаване. Името Санавалат (Неемия 2:19) е производна на две думи: Син (бога на Луната) и Аллат (Афродита), женския род на Аллах и една от трите му дъщери. Такива имена са съществували дълго преди Мохамед, чийто баща се казвал Абд-Аллах, което означава „роб на Аллах,'' бога на Луната.
За Санавалат е известно, че заедно с амонеца Товия и арабина Гисам смущавали Израел, докато те се опитвали да възстановят Храма. Нищо не се е променило. Днес същите хора с една по-развита форма на същата религия продължават да смущават Израел и са главната пречка за възстановяването на Храма.

  ЧЕРНИЯТ КАМЪК КАТО ЗВЕЗДАТА И ОБРАЗА НА САТАНА

Какво представлява всичко това, свързано с поклонението пред един астероид? Какъв е смисълът на целия този образ? Предупреждава ли ни Библията за това? Библията е съвсем категорична при разкриването на този въпрос. Йехова просто иска да се разровим по-дълбоко. Образът на Луцифер е обрисуван в Откровение 8 и 9 и показва Сатана, който иска да му се покланят. Той е звезда, която пада от небето: „След като затръби петият ангел, видях една звезда, паднала на земята от небето, на която беше даден ключът от бездънната пропаст'' (Откр. 9:1). Това „която'' не може да бъде предмет, а по-скоро самият Сатана, живо същество или някой, който е изхвърлен от небето, както е описано в Исая 14 и Откровение 8:10. Най-важният стих в Корана, описващ Аллах, е съвсем точно отразен в Исая 14. В Исая 14 именно Сатана или Луцифер е описан като Носител на Светлина, а в Корана Аллах е описан като светилник (светлина, факел). В главата за Светлината четем: „Аллах е Светлината на небесата и на земята. Сиянието Му е като ниша, в която има светилник. Светилникът е в стъкло. Стъклото е сякаш блестяща звезда'' (Коран 24:35).

Сравнете това с Откровение 8:10: „След като затръби третият ангел, от небето падна голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху една трета част от реките и върху водните извори''. Забележете това, че смъртта на една трета от земното население настъпва по време на издигането на осмата империя, която ще бъде някаква ислямска империя. Сатана, който е падналата звезда, и унищожителят, който бива пуснат, ще предшества „хълма'' (империята), който ще стане причина една трета от човечеството да умре. Черният Камък в Мека дължи репутацията си на преданието, че е паднал от „небето''. Подобно на Черния Камък на Афродита, Черният Камък на Мека също очевидно е „образ'' на Сатана. Но сатанинският образ, който е създаден от Звяра в Откровение 13:15 и който може да говори и става причина всички, които не му се покланят да бъдат убити, е споменат от Мохамед като нещо свято. В едно ислямско предание, чиято автентичност е удостоверена от Ал-Тирмизи, Ал-Абани отбелязва:

„Аллах ще издигне камъка [Черния Камък] в Съдния Ден и той ще има две очи, с които ще вижда, и език, с който ще говори, и ще засвидетелства в полза на всички, които са го докоснали с истина.'' Според мюсюлманските традиции Черният Камък е дори изкупителят на мюсюлманите. Ал-Тирмизи отбелязва, че преди много години Черният Камък е бил: „по-бял от мляко; едва по-късно станал черен, след като погълнал греховете на всички, които го докосвали.''

Богохулството не спира до тук. Черният Камък, образът на Сатана, Падналата Звезда, която се опитва да заеме мястото на Христос, Великия Изкупител, е наречен от Мохамед „сина на гибелта Ямин Аллах''. Това означава, че той е „дясната ръка на Аллах'', с която „той докосва слугите си''. Той е видимата дясна ръка на невидимия Аллах. Той е дори Славата Шекина, която обитава във всички вярващи. Почитането му и обикалянето седем пъти около него ще очисти мюсюлманите от всичките им предишни грехове.
Почитането на Сатана чрез това действие на обикаляне около един образ на идол се споменава дори в Библията и рядко се разбира от западните анализатори. Езекил 31:3-4 заявява:
„Ето, асириецът (Антихрист, Сатана в плът) беше кедър в Ливан с хубави клони, с дебела сянка и висок ръст; и върхът му беше сред гъсти клончета. Водите го хранеха, бездната го отрастваше с реките си, които течаха около посаждението му; и изпращаше каналите си по всичките дървета на полето''.
Ако упражним това, което научихме в Част IV (как да тълкуваме алегоричните символи), можем да приложим наученото в следната тълкувателна парафраза:

„Ето, Сатана, красив ангел, облечен в красиво покривало, високопоставен ангел. Народи и множества от всички нации са го хранели и са го направили велик, а подземният свят го е издигнал високо с множествата си, обикалящи около неговия идол, изпращал е всички хора до всички идоли, които са били установени за него.'' Точно това виждаме при мюсюлманското поклонение Хадж, което мюсюлманите предприемат всяка година, за да се простят греховете им от дясната ръка на Аллах. Те се стичат от цял свят в Кааба и бродят там. Като допълнение, Еремия 51:44 ни казва: „Аз ще накажа Вил във Вавилон и ще извадя от устата му това, което е погълнал; народите няма да се съберат вече при него.'' Народите няма да се стичат във Вавилон и Вил, богът на Луната, ще бъде посрамен в него. Народите вече няма да се стичат в Мека да се покланят на Сатана. Това наказание не е историческо; то се отнася за Ерусалим и нахлуването в Храмовия хълм: „чужденци влязоха в светилищата на дома Господен'' (Еремия 51:51). В Последните дни ще има два противоположни дома, единият посветен на Йехова, а другият – на Сатана. „Дебелата сянка'' в Езекил 31:3 би могла да бъде черното наметало, което покрива блудницата Кааба в Мека, а каналите или потоците навярно говорят за пълчищата от хора от целия свят, които идват да се покланят на Сатана, като милиони тичат около неговия идол и му се покланят.

ХАДЖ (ПОКЛОННИЧЕСТВОТО)

В центъра е Кааба. Човек може да види множествата от хора, които обикалят около него. Когато завършат обиколките си (7 обиколки), от външните тълпи влизат други, които продължават обикалянето. Препратката с проститутка в Откровение 17 по отношение на „Блудницата Вавилон'' не е случайна: „Жената (блудницата) беше облечена в пурпур и червено'' (ст. 4) като че ли почти се съвокуплява с Черния Камък на Кааба, който исторически погледнато е бил посветен на Афродита, богинята проститутка, която била наречена „Афродита Порне'' (Афродита Проститутката), „богинята, украсявана в червено'', подобно на описанията, дадени в Откровение 17:4. Йоан Дамаскин отбелязва: „След като поклонението Хадж било реформирано от Мохамед, ''търкането и целуването на [Черния Камък]… било изпълнено с изключителна страст.‘'' Мюсюлманската традиция дори увековечава богохулството, че „върху него Авраам е имал полово сношение с Агар'' (Сахас. Ереси. Страници 88-89).
Франсис Бъртън (Том 3, стр. 295) пише относно Кааба, че „частта от покривалото (Кисва), покриваща вратата, е наречена [бурка] точно като воала, който арабските жени носят пред лицето си… всъщност арабските мистици дори сравняват Кааба с девица, украсена с най-пищната си сватбена премяна.'' Дори и днес по време на поклонничеството си Хадж мюсюлманите целуват, търкат и галят Черния Камък. Преди да срещне ангела на светлината в пещерата Хира, Мохамед се занимавал с така наречения в Арабия Таханут (религиозно поклонение пред езически идоли). „Пратеникът се молел в уединението на Хира всяка година в продължение на един месец, за да практикува Таханут, какъвто бил обичаят на курейшите в езическите дни. След като се молел в усамотение, той обикалял около Кааба седем пъти.'' С други думи, Мохамед бил езичник и ислямският стълб, който изисква пости през месец Рамазан, бил чисто езическа традиция, както и обикалянето около Черния Камък.

Днес ислямът все още практикува Таханут, а заедно с него и себеоправдание и медитиране през езическия свещен месец Рамазан. Нищо ново; само че вместо да го наричат Таханут, те просто го наричат Хадж. Има цял списък с доказателства, че черните камъни били обект на всеобщо поклонение в арабския свят. През 190г.сл.Хр. Климент Александрийски споменава: „Арабите се кланят на камъни.'' Той имал предвид черния камък на Душара в Петра. През 2-ри век Максим Тирски пише: „Арабите отдават почит на един бог, който аз не познавам и който те представят чрез четириъгълен камък.''
Максим е говорел за Кааба (Кубът), който съдържа Черния Камък. Дори древното поклонение към Сибела, която се произнася Кибела, по интересен начин съвпада с думата, която мюсюлманите използват относно посоката на молитва, гледаща към Черния Камък, наречена Кибла. Камъкът, свързван с поклонението към Кибела, най-вероятно произхожда от Песинунт (Песинт, Песинус) в Пергам или от Ида планина, „малък тъмен свещен камък, неоформен в никакъв иконографски образ, който бил паднал в светилището на Песинус от небето''. Редом с Изида, Кибела запазила видно място в сърцето на Римската империя до пети век, когато камъкът бил изгубен. Култът към нея процъфтявал из цялата империя и се говори, че всеки град или село останали верни на поклонението пред Кибела. Ислямът се зародил като еретичен арабски християнски култ, насочен към Афродита и Зорницата. Това било потвърдено в онази епоха от Йоан Дамаскин (676г.-749г.), който нарекъл исляма „суеверие сред исмаилтяните, което е предтечата на Антихрист.'' Според Йоан, мюсюлманите били „идолопоклонници, [които] се кланяли на зорницата и на Афродита, която всъщност те наричали Акбар.'' Днес те наричат този идол Аллах, но същият сатанински дух, на който се покланяли тогава, все още е обект на поклонение и днес. Сатана се изявява по много начини, но най-голямото му проявление днес на Земята е чрез „бога'', познат като Аллах, на когото се покланят повече от 1,3 милиарда души.

продължава....



 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yosavede
Категория: Други
Прочетен: 14365
Постинги: 26
Коментари: 9
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031