Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2015 15:25 - Ватиканът ...в услуга на фашизма ! 2 ( продължение )
Автор: yosavede Категория: Други   
Прочетен: 202 Коментари: 0 Гласове:
0



 Енцикликата "С дълбоко безпокойство" предизвиква Херман Гьоринг - един от най-близките хора на Хитлер - да произнесе в нацисткия парламент пламенна двучасова реч против католическите управници. В отговор Еудженио Пачели веднага поканва немския посланик в Рим, за да го успокои. Не се знае точно какво е говорено на срещата, но след нея немският посланик пише до Берлин: 

"Пачели ме прие с топло приятелско отношение, и категорично ме увери, че нормалните приятелски отношения между нас ще бъдат възстановени възможно най-скоро."

По този начин Пачели напълно премахва ефекта на енцикликата, написана в основни линии от самия него. Като хитър дипломат той прави така, че да замаже очите на отчаяните кардинали и на цялата католическа църква в Германия, като в същото време да не загуби добрите си отношения с нацистите. 


Папата организира прием за рождения ден на Хитлер

Симпатиите на Хитлер към католиците на са едностранни. Пачели също изпитва най-мили чувства към Хитлер като към свой съмишленик в борбата срещу комунизма.

През 1939 г Пий XI умира и на негово място е избран за папа 63-годишния Пачели. Скоро след избирането си той провежда съдбоносна среща с немските кардинали. В началото на срещата той се съветва с тях как да започне едно свое писмо до Хитлер: дали с думите "До славния хер Адолф Хитлер", или "До най-славния хер Адолф Хитлер". След това той казва на кардиналите, че неговият предшественик Пий XI е искал да премахне папското посолство в Берлин. Да се подържа такова посолство в Берлин, е казал Пий XI, "е против нашето достойнство".[b] Пачели заявява, че Пий XI е сбъркал, и че той ще подържа добри дипломатически отношения с Хитлер. [/b]

Един месец след срещата с кардиналите, Пачели нарежда на своя посланик в Берлин - архиепископ Цезар Орсениго - да организира тържествен прием в чест на 50-тия рожден ден на Хитлер. Поздравленията от немските католически епископи до Хитлер по повод рождения му ден стават ежегодна традиция и продължават до самия край на фашистка Германия.

Коронацията на Пачели е най-помпозната от стотици години във Ватикана. Той си избира името Пий XII. Като папа, Пачели управлява авторитарно. Той винаги яде сам, а по време на разходките си нарежда на градинарите да се крият в храстите. Пачели забранява на своите висши служители да задават въпроси или да изказват свое мнение.


Коледното послание на папата през 1942 г

Пачели научава за плановете на нацистите да унищожат евреите скоро след началото на тяхното прилагане. Откарването на евреите в концентрационните лагери започва през декември 1941 г и свършва в края на 1944 г. На 17 март 1942 г представители на еврейските организации изпращат до Пачели, чрез папския посланик в Берн, меморандум, в който описват насилията над евреите в Германия и окупираните от нея територии и съюзни страни. Специално се посочват Словакия, Хърватско, Унгария и неокупираната част на Франция. 

През юни 1942 г лондонският вестник "Дейли телеграф" съобщава, че повече от един милион евреи са убити от нацистите и че тяхната цел е "да изчистят този народ от Европейския континент". Статията е поместена и в "Ню-Йорк таймс". През следващите седмици британски, американски и бразилски представители се опитват да убедят Пачели да говори против нацистките кланета, но без резултат. През септември 1942 г американският президент Франклин Рузвелт изпраща своя специален пратеник Мирон Тейлър да помоли Пачели да говори против изтребването на евреите. Тейлър се излага на много опасно пътуване през противникова територия, за да достигне до Ватикана. Пачели му отказва с извинението, че той трябвало да стои над воюващите страни.

На 18 декември същата година английският посланик във Ватикана Франсис Осбърн връчва на заместник-държавния секретар на Ватикана кардинал Доменико Тардини подробен доклад с информация за изтребването на евреите. Англичаните се надяват, че в коледното си послание, което се слуша по радиото от стотици милиони хора по целия свят, папата ще каже поне думичка в защита на милионите невинни жертви.

Пачели се чувства принуден да успокои тези, които го призовават да отправи протест, като същевременно не иска да разваля добрите си отношения с нацистките главорези. Най-накрая той си измива ръцете, като в коледното си послание от 24 декември 1942 г казва:

"Човечеството дължи това обещание на тези стотици хиляди хора, които без никаква вина, понякога само по причина на тяхната националност и раса, са белязани за смърт или постепенно унищожение."

Това е най-силното и почти единствено изказване на Пачели в защита на невинните жертви в течение на цялата война. С него той публично декларира, че знае за изтребването на евреите. За нацистите не се казва нито дума. Както отбелязва в своята книга "Хитлеристкия папа" английският изследовател Джон Корнуел, "Хитлер едва ли би могъл да мечтае за по-мъглява и безвредна реакция на "заместника на Божия Син" по отношение на най-голямото избиване на невинни хора в историята на човечеството."

Докато спрямо нацистите папата мълчи, то по отношение на социализма той не пропуска в коледното си послание да заеме съвсем ясна и категорична позиция:

"Винаги водена от религиозни подбуди, църквата е осъждала различните форми на марксистки социализъм; осъжда ги и сега..."

Пачели е страстен привърженик на обявения от Хитлер кръстоносен поход срещу комунизма. Това се вижда в края на посланието, когато папата по непряк начин насърчава воюващите на страната на нацистка Германия, като ги нарича "доброволни кръстоносци" срещу Русия - единствената страна, в която политическият режим отрича Бога:

"О, доброволни кръстоносци на новото, благородно общество, бъдете достойни за новия зов за морално и християнско възраждане, обявете война на тъмнината, произтичаща от отричането на Бога..."
(Pope Pius XII, Christmas Message of 1942)

Само 10 месеца след това свое послание Пачели отказва да спаси над 1000 италиански евреи по време на освобождението на Рим, когато той е единственият представител на италианските власти в града. Официално папата, освен че е наречен "главен пастир на цялата църква", заема и длъжността "епископ на град Рим" (Catholic Encyclopedia, 1997). Като такъв, той отказва да се застъпи дори и за овците от своето собствено паство. На 16 октомври 1943 г, малко преди освобождението на Рим от съюзническите войски, частите на СС обкръжават над 1000 евреи в римското гето, близо до Ватикана. От дипломатическите среди идват призиви към Пачели да спре депортирането на евреите, което е в негова власт като единствен представител на италианските власти в Рим, но той отказва. На 18 октомври евреите са натоварени на влак и изпратени към концлагера Освиенцим. По време на пътуването на влака към австрийската граница, служители на католическата църква от различни градове по пътя на влака съобщават за отчаяните вопли на хората с молба за помощ. Пачели отказва да се намеси.

Пет дена след като влака напуска гарата в Рим, 1060 човека от депортираните евреи са убити в газовите камери на Освиенцим и Биркенау, а 166 човека са изпратени да работят в лагерите. Само 15 от тях оцеляват до края на войната, сред които има една единствена жена - Сетима Спизичино. Тя е подложена на експериментите с хора, провеждани от нацисткия касапин доктор Йозеф Менгеле. При освобождението от съюзническите войски тя е намерена жива в една купчина от трупове. В интервю за Би-би-си през 1995 г Сетима Спизичино казва: 

"Пий XII не ни предупреди за това, което ни очаква. Можеше да избягаме от Рим и да се присъединим към партизаните. Но той ни остави в ръцете на германците. Всичко стана пред неговите очи. Но той беше анти-еврейски папа, прогермански папа. Той никога не е поемал някакъв риск. И когато казват, че папата е като Исус Христос, това е лъжа."


Хитлерист или "светия" е бил папа Пий XII?

Дълги години поклонниците на Еудженио Пачели - папа Пий XII - тръбят пред целия свят, че той е велик благодетел на човечеството, спасил живота на 700,000 евреи по време на Втората световна война. В същото време, противници на католицизма и папството казват, че папата не само не е спасявал евреи, но с мълчанието си на практика е сътрудничел на нацистите.

Когато има такива спорове, няма друг начин да узнаем истината, освен да се обърнем към документите. Именно с такава идея, през октомври 1999 г се сформира независима еврейско-католическа комисия, която се натоварва със задачата да проучи документите за ролята на Ватикана спрямо изтребването на евреите. В комисията участват трима историци на Ватикана и трима от еврейски организации. Папският представител, кардинал Едуард Касиди, предлага изследването да разгледа 11 тома архивни документи, публикувани от Ватикана през периода 1965-1981 г под името "Актове и документи на святия престол за Втората световна война" (Actes et Documents du Saint Si?ge relatifs ? la seconde guerre mondiale).

След двегодишна работа, през октомври 2000 г комисията публикува документа "Ватикана и холокоста: подготвителен доклад на Международната еврейско-католическа историческа комисия". 

Според данните, представени в доклада, не са намерени доказателства за някаква роля на папата в спасяването на евреите. Ето някои откъси от доклада:

"Има документи, според които еврейски организации са дали пари на Ватикана за подпомагане и спасяване на евреи. Не сме открили документи, които да показват какво е направил Ватикана с тези пари."

"Публикувани са много настоятелни молби към Ватикана за помощ, отправени от отчаяни евреи. В тях често се срещат прочувствени възхвали и благодарности за вече предприети действия. Но в издадените томове с документи се срещат много малко примери за оказана помощ, която да дава основание за възхвала и благодарност."

"Значителна част от том 6-ти е посветена на осуетените опити да се получат бразилски визи за католиците от еврейски произход. Провалянето на този проект възбужда безброй много въпроси."


Същевременно, комисията открива безброй много документи, свидетелстващи за горещи и настоятелни молби към папата да вземе някакво отношение към зверствата на нацистите. Ето една малка част от тях:

"След избухването на войната, над Ватикана буквално валят призиви за помощ от народа на Полша, безмилостно измъчван от жестоките и кръвожадни окупатори. От самото начало на сраженията различни източници, като се започне от правителството на Полша в изгнание и се свърши до английските и френските посланици във Ватикана, съобщават за убеждението на много поляци-католици, в Полша и извън нея, че църквата ги е предала, и че Рим мълчи пред лицето на тяхната национална трагедия."

"На 23 ноември 1940 г Марио Бресон, епископ на Лозана, Фрайбург и Женева, изпраща писмо до папа Пий XII, в което изразява дълбоко безпокойство от тежките условия, при които са държани хиляди затворници, включително и евреи, в концентрационните лагери на Южна Франция. В писмото той настоява за открито обръщение на папата срещу преследванията."

"В края на август 1942 г гръцкият католически архиепископ на Лвов Анджей Шептински пише до папата, като описва с абсолютна яснота зверствата и масовите убийства, извършени над евреите и местното население... Освен това той казва на папата, че лично е протестирал пред Химлер. Накрая той публично осъжда кланетата на евреи, в извършването на които украински католици сътрудничат на германците."

"В писмо до папата от февруари 1942 г архиепископът на Краков кардинал Адам Сапиеха живо описва ужасите на нацистката окупация, включително и концентрационните лагери, в които са убити хиляди поляци."

"Епископът на Берлин Конрад фон Пресинг няколко пъти напразно моли папата да протестира срещу действия на нацистите, включително и срещу евреите. На 17 януари 1941 г той пише до Пий XII: "Ваше превъзходителство несъмнено е информиран за положението на евреите в Германия и съседните страни. Искам да спомена, че и католици, и протестанти ме молят да призова папата да направи нещо по този въпрос, да говори в защита на тези нещастни хора"."

"На 12 март 1943 г съветът на равините в Северна Америка изпраща гореща молба до Маглионе, описвайки ужасите в Полша и унищожението на варшавското гето, и молейки за помощ от Рим."

Отговорът на всички тези молби от страна на папата е мълчание. Комисията посочва:

"На 2 юни 1943 г в реч пред Свещената кардиналска колегия папата загадъчно споменава за "тези, които понякога са подлагани на изтребване дори без да имат вина". Това е вторият и последен случай по време на войната, в който папа Пий XII изобщо споменава (макар и косвено) за холокоста."

В документите, цитирани от комисията, има и такива, които дори разкриват доброжелателно отношение на Ватикана към нацистите:

"През август 1941 г държавния глава на Франция маршал Филип Петен накарва френския посланик при папския престол Леон Берард да установи какви са възгледите на Ватикана за ограничаването на евреите чрез приемане на анти-еврейски закони от про-нацисткото френско правителство. Според документите, Ватикана отговаря чрез заместник-държавния секретар Джовани Монтини и секретаря на Съвета по извънредни църковни дела Доменико Тардини, които казват, че няма възражения срещу тези мерки, стига да са предприети справедливо и доброжелателно."

"На 18 май 1941 г папа Пий XII приема Анте Павелич, държавния глава на фашистката държава Хърватско... Преди неговото посещение пълномощникът на папския престол в Югославия представя на вниманието на Ватикана извършените от Павелич зверства над сърби, и протестира срещу приемането на Павелич по какъвто и да е начин, защото е глава на незаконна марионетна държава. Впоследствие режимът на Павелич е отговорен за клането на стотици хиляди сърби, евреи, цигани и партизани."

През октомври 2000 г комисията прекратява своята работа с обяснението, че най-важните документи, които могат да дадат светлина върху същността на въпроса за Ватикана и холокоста, са укрити. Ватикана е издал само подбрани документи, които са изгодни за папството. "Нито един сериозен историк не би приел, че публикуваните документи могат да ни доведат до същността на нещата" - заключава комисията.


Нацистки палачи, подпомогнати от Ватикана

В последните дни на войната много от най-известните нацистки военопрестъпници се опитват да напуснат Европа, за да се спасят от военния трибунал. Това са хора, чиито ръце са оцапани с кръвта на хиляди невинни жертви. По това време Ватикана започва тайна кампания за спасяване на нацистките престъпници. Голям брой високопоставени служители на Ватикана усърдно търсят нацистките престъпници, за да могат да ги укрият от правосъдието. 

Какви бяха нацистките престъпници, подпомогнати от Ватикана? За да отговорим на този въпрос, ще се спрем накратко върху биографиите на двама от тях - Франц Щангл и Анте Павелич.


Франц Щангл

Франц Щангл е роден в Австрия през 1908 г. През 1931 г започва работа в австрийската полиция, а скоро след това се включва в нацистката партия. След окупирането на Австрия Щангл бързо се издига в йерархията на нацистите. През 1940 г става директор на Института по евтаназия, който се занимава с изтребване на инвалиди и психично болни хора. През 1942 г е преместен в Полша и от март до септември 1942 г е комендант на концентрационния лагер Собибор, а от септември 1942 г до август 1943 г е комендант на лагера Треблинка. Облечен винаги в бели дрехи, Щангл придобива репутация на много добър администратор и е наречен "най-добрия командир на концентрационен лагер в Полша".

По време на управлението на лагерите, той събира голямо богатство от ограбените пръстени и златни зъби на жертвите, което скрива в банката на СС. Притежанието му възлиза на 145 килограма злато и 4000 карата диаманти.

След войната той успява да се укрие с помощта на Ватикана и през 1951 г заминава за Бразилия. През 1967 г е арестуван и изправен пред съд в Австрия. В обвинителния му акт се казва, че е виновен за смъртта на 900,000 невинни хора. През 1970 г е осъден на доживотен затвор и година по-късно умира в затвора.

Ръководения от Франц Щангл концентрационен лагер Треблинка е създаден през 1942 г в Полша с цел изтребване на евреите. Жертвите са събличани и вкарвани в "банята", както са наричани газовите камери, в които са били задушавани с отровния газ карбон-монооксид. Общият брой на убитите възлиза на около 900,000 души. За дейността на нацистите, ръководени от Щангл в Треблинка, можем да съдим от протоколите на Международния военен трибунал срещу нацистите, който се състоя през 1946 г в Нюрнберг. Ето един малък откъс от показанията на свидетеля Самуил Ройзман, затворник от Треблинка:

"Из показанията на свидетеля Самуил Ройзман, затворник от Треблинка - стенограма от заседанието на Международния военен трибунал от 27 февруари 1946 г.

Председателят: Как се казвате?

Свидетелят: Самуил Ройзман. (Свидетелят дава клетва.)

Председателят: Кажете, свидетелю Ройзман, какво сте работил до войната?

Свидетелят: Преди войната аз бях счетоводител в експортна фирма.

Председателят: Кога и при какви обстоятелства се оказахте затворник в Треблинка?

Свидетелят: През август 1942 година ме откараха във варшавското гето.

Председателят: Колко време прекарахте в Треблинка?

Свидетелят: Бях в Треблинка 1 година, до август 1943 година.

Председателят: Тогава Вие добре знаете как са постъпвали с хората в този лагер? 

Свидетелят: Да, добре зная това.

Председателят: Моля Ви да разкажете на трибунала какво е представлявал този лагер. 

Свидетелят: Всеки ден там пристигаха транспорти в зависимост от броя на влаковете, 3 до 5 влака, пълни изключително с евреи от Чехословакия, Германия, Гърция и Полша. Веднага след пристигането за 5 минути изкарваха всички хора от вагоните и те трябваше да стоят на платформата. Всички, които слизаха от влака, веднага се разделяха на групи; мъжете - отделно, жените и децата - също отделно. Всички трябваше веднага да се съблекат съвсем голи под заплахата на немския камшик. Работниците, които прислужваха там, веднага вземаха всички дрехи и ги носеха в бараките. Така че хората голи трябваше да преминат през улицата до газовнте камери. 

Председателят: Моля Ви да съобщите на съда как немците наричаха този път до газовите камери. 

Свидетелят: Тази улица се наричаше по немски "химелсфартщрасе". Тоест "пътят към небето".

Председателят: Колко време живее един човек, който е попаднал в Треблинския лагер? 

Свидетелят: Цялата процедура - събличане и пътя до газовата камера - продължаваше за мъжете 8-10 минути, за жените - 15 минути. За жените-15 минути, защото преди да стигнат до газовата камера, им отрязваха косите.

Председателят: Защо им отрязваха косите? 

Свидетелят: Според идеята на господата, тези коси е трябвало да се използуват за производството на дюшеци за германските жени. 

Председателят: Искате да кажете, че са изтичали само 10 минути от момента, когато ги свалят от камионите и докато ги откарат в газовите камери?

Свидетелят: Уверен съм, че за мъжете това продължаваше не повече от 10 минути. 

Председателят: Как се държаха германците при умъртвяването на хора в Треблинка?

Свидетелят: Ако става дума за убийство, всеки от германските надзиратели имаше своята специалност. Спомням си само един пример. При нас имаше един шарфюрер Менц. Неговата специалност беше да извършва надзор на така наречения "лазарет". В този лазарет бяха убити всички слаби жени и болни деца, които нямаха сили сами да отидат в газовата камера.

Председателят: Свидетелю, Вие може би ще опишете пред трибунала как изглеждаше този лазарет?

Свидетелят: Той представляваше една част от площада, заградена с дървена ограда. Там вкарваха всички жени, старци и болни деца. При входа за този лазарет висеше флаг на Червен кръст. Менц, чиято специалност беше да умъртвява всички, вкарани в този лазарет, на никого не отстъпваше тази работа. Можеше да има стотици хора, които са искали да знаят и да видят какво ще стане с тях, но той никому не възлагаше тази работа, искаше да върши това лично сам. Един пример за това, какво се случи с децата там.Доведоха от вагона едно 10-годишно момиченце с 2-годишната си сестра. Когато голямата 10-годишна сестра видя, че Менц извади револвера, за да убие 2-годишната й сестра, тя се хвърли към него с плач и го питаше защо иска да убие сестра й. Той не застреля малкото момиченце, а живо го хвърли в огъня, а после веднага уби голямата сестра. Имаше още един пример.Доведоха една възрастна жена с дъщеря й, която всеки момент можеше да роди. Вкараха ги в лазарета, поставиха ги на тревата и доведоха няколко германци, които да присъствуват при раждането на това дете в лагера. "Спектакълът" продължи два часа. Когато детето се роди, Менц запита бабата, т. е. майката на жената, която роди, кого тя предпочита да убият най-напред. Тя каза, че моли да убият нея. Но ясно е, че направиха тъкмо обратното. Най-напред убиха току-що роденото дете, после майката на детето и накрая бабата. 

Председателят: Кажете, свидетелю, защо Вие самият сте останал жив в Треблинка? 

Свидетелят: Стоях вече съвсем гол и трябваше да мина по тази "химелсфартщрасе". Пристигнах заедно с 8 хиляди евреи от Варшава. Но в последната минута, преди да попадна на тази улица, ме забеляза инженер Галески, мой приятел от Варшава, с когото се познавахме от няколко години. Той бе надзирател над работниците сред евреите. Галески ми каза да се отделя и изляза от тази улица. Тъй като там бе необходим преводач от староеврейски, френски, руски и полски на немски език, той се възползува от това, за да получи разрешение да ме оставят жив.

Председателят: Значи Вие сте бил в състава на работната група на лагера?

Свидетелят: Отначало моята работа се състоеше в това да нося дрехите на убитите хора във вагоните. След 2-дневното ми пребиваване в лагера докараха от град Венгерово моята майка, сестра ми и двамата ми братя. Аз бях принуден да гледам как ги водеха в газовата камера. След няколко дни, когато носех дрехи във вагоните, моите другари намериха документи на съпругата ми и снимка, на която тя е заедно с детето ни. Това е всичко, което ми остана от цялото семейство - само снимката.

Председателят: Кажете, свидетелю, колко души докарваха всеки ден в лагера Треблинка? 

Свидетелят: От юли до декември 1942 г. пристигаха средно всеки ден три транспорта по 60 вагона всеки. През 1943 година транспортите идваха по-рядко.

Председателят: Кажете, средно колко души на ден унищожаваха в Треблинка?

Свидетелят: Аз смятам, че средно в Треблинка унищожаваха ежедневно от 10 до 12 хиляди души."


Анте Павелич

Анте Павелич е един от най-жестоките масови убийци, живели някога на земята. Неговият фашистки режим, който е неимоверно предан на Хитлер, избива над 850,000 невинни хора. Името на Анте Павелич е на първо място в списъка на приятелите на Хитлер в чужбина. 

Роден през 1869 г. в Госпич, Хърватско. Завършва медицина. През 1906 г става президент на Хърватската консервативна партия. През 1932 г е избран за президент на сената на Югославия. През март 1934 г участва в организирането на двойното убийство на югославския крал Александър I и френския външен министър Луи Барту, за което е осъден на смърт от югославския и френския съд. Избягва в Италия, където се скрива за период от 7 години при своя политически приятел Мусолини. През това време организира терористичните банди "Усташи" финансирани от Мусолини, които през 1941 г действат съвместно с немската армия, като воюват подмолно на страната на Хитлер и имат голяма роля за бързото окупиране на Югославия от фашистите.

На 15 април 1941 г, с подкрепата на Хитлер, Павелич обявява създаването на независима държава Хърватско. Павелич е неин едноличен диктатор и забранява всички политически партии и обществени събирания. На 6 юни 1941 Павелич се среща с Хитлер в присъствието на Гьоринг и Рибентроп. Веднага след това Хърватско се присъединява към Тристранния пакт на оста Рим-Берлин. В речта си по този повод Павелич заявява:

"Присъединяването на Хърватско към военния съюз на силите на Оста ще има незабавен ефект върху еврейския въпрос... който ще бъде решен радикално според нарежданията от Германия."

Павелич не само остава верен на това изказване, като избива 40,000 евреи, но надминава фашистките палачи с повсеместните зверства над невинни хора в Хърватско. По време на неговото управление, католическите свещеници в Хърватско заедно с бандите Усташи, ръководени лично от Павелич, избиват над 850,000 невинни хора по единствената причина, че са православно вярващи християни.


"Коридорът на плъховете"

След смъртта на кардинал Маглионе през август 1944 г папа Пий XII решава да не назначава нов държавен секретар, за да поеме лично външната политика на Ватикана. Един от най-близките съветници на папата е заместник-държавния секретар на Ватикана Джовани Монтини, който по-късно става папа Павел VI. Джовани Монтини и папата са единомислени по въпроса за нацистките главорези. Те виждат в тяхно лице свои съмишленици в борбата срещу комунизма. Основната работа те възлагат на епископ Алоис Худал. Самият Худал признава, че е спасил няколко стотици военопрестъпници.



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yosavede
Категория: Други
Прочетен: 16802
Постинги: 26
Коментари: 10
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031