Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2015 15:22 - Ватиканът ...в услуга на фашизма !
Автор: yosavede Категория: Други   
Прочетен: 363 Коментари: 0 Гласове:
0



 Въведение

Има неща, които се отнасят не само до въпросите на вярата и религията, а касаят всеки човек на нашата планета. Едно от тях е избиването на десетки милиони напълно невинни, мирни хора от фашистката машина на смъртта по време на Втората световна война. За такова нещо не може да има нито давност, нито забрава. Затова и днес, повече от половин век след края на Втората световна война, въпросът за отношенията между папството и фашизма предизвиква нестихващ интерес. Все повече документи от периода на войната се разсекретяват и узнаваме факти, които в продължение на десетилетия са били скрити в различни тайни архиви. Към края на тази статия се споменават някои неща за начина, по който бяха разкрити престъпленията на Ватикана.

По време на Втората световна война, Ватикана е управляван от Еудженио Пачели. imageimage  През периода от 1939 до 1958 г той заема папския престол под името "папа Пий XII". Неговите съвременни почитатели го обявяват за велик благодетел, а папа Йоан Павел II се готви в края на 2002 г да го обяви за "светия". Почитателите на Пачели твърдят, че той е спасил живота на 700,000 евреи по време на войната, като е отворил за тях вратите на манастирите и им е издавал фалшиви свидетелства за кръщение в католическа църква. За съжаление, няма никакви документи, които да потвърждават, че това наистина е било така. Днес ние знаем, че много честни хора, включително католически свещеници и епископи, по своя лична инициатива са помагали на евреите и са участвали в борбата срещу нацизма. Дали папата и неговите кардинали са издавали някакви нареждания за това, все още никой не е успял да докаже. 

Тази статия разглежда по-важните факти, свързани с отношенията между Ватикана и фашизма.


Кой беше Еудженио Пачели

Еудженио Пачели е човекът, който повече от всички хора извън Германия помага на Хитлер да дойде на власт. Най-натрапчивите фикс-идеи на Пачели са стремежът към неограничена папска власт и паническият страх от комунизма. По повод на този страх той съюзява католическата църква с фашистките режими на Италия, Испания и Германия, а след Втората световна война става главен подбудител на студената война.

Еудженио Пачели е роден през 1876 г в Рим, в семейство на адвокати, служители във Ватикана. Дядото на Еудженио е юридически съветник на папа Пий IX. Еудженио е скромен юноша, който винаги сяда на масата за ядене с книга, за която предварително е искал разрешение от родителите си дали може да я чете. В по-нататъшния си живот той определено изпъква със своята интелигентност и начетеност, но като политик и юрист се оказва способен на неописуема хитрост и коварство.

Пачели е предан на папството. През 1870 г, на едно събиране на епископи в Рим, наречено по-късно "Първи ватикански събор", е приета католическата догма за "непогрешимост" на папата по въпросите на вярата и морала. В началото на XX век тази догма се разширява въобще за папската власт чрез Кодекса по църковно право, в чието разработване Пачели има най-голяма роля. 

На 24-годишна възраст Пачели е назначен на работа във Ватикана.За работа върху Кодекса по църковно право той е поканен от своя пряк началник Пиетро Гаспам, световно известен юрист в областта на църковното право. През 1917 г кодексът е завършен и разпратен на католическите епископи по целия свят. Според този кодекс, всеки епископ се назначава лично от папата. Свещениците са подложени на строга цензура за всичко, което пишат. Всички папски писма до вярващите се считат за безпогрешни. Всички свещеници трябва да положат клетва, че строго ще се подчиняват на всяка дума, изречена от папата.


Мисията на Пачели в Германия

В Германия Кодексът на църковното право среща големи пречки, защото в тази страна от векове католическата общност си е извоювала правото да бъде относително самостоятелна и независима от Рим. Вече 41-годишен, Пачели е изпратен в Мюнхен като папски посланик, за да започне да премахва съществуващите законови пречки пред новата папска диктатура. За целта той е натоварен със задачата да сключи с Германия конкордат - специален договор между папството и дадена държава, който урежда отношенията между католическата църква и държавата.

Още в първите месеци на престоя на Пачели в Мюнхен се забелязва неговото отвращение от евреите. По време на пролетарската революция, в едно писмо до своя началник Пиетро Гаспам, който вече е премиер-министър на Ватикана, той описва революционерите и техния лидер Евгений Левин:

"...насред всичко това, една шайка от млади жени със съмнителна външност, еврейки като всички останали, щъкат из всички стаи с предизвикателни изражения и прелъстителни усмивки... Левин е млад, 30-35 годишен, също руснак и евреин. Блед, мръсен, с празен поглед, простак, противен, с лице, което е едновременно интелигентно и лукаво."

От писмото става ясно, че за Пачели думата "евреин" включва най-противните неща, които той може да си представи за даден човек. В по-късните години нацистите започват да наричат евреите "не-арийци", което означава, че са от "низшата раса". Това название става сигурен белег, че човекът, който е наречен така, вече е на път към газовите камери в лагерите на смъртта. И до днес разумните хора се питат защо в почти всички официални документи на Пачели, преминалите към католицизма евреи са наричани "католици от не-арийски произход" (The Vatican and the Holocaust: A Preliminary Report by the International Catholic-Jewish Historical Commission, October 2000).

Пачели прекарва 13 години в Германия, през които главната му задача е да промени предишните договори между църквата и държавата в съгласие с новата политика на абсолютна папска власт. Натискът му върху германците е толкова голям, че германският правителствен служител, отговорен за отношенията с Ватикана, официално се оплаква от неговите "прекалени изисквания". Католиците в страната открито протестират срещу подписването на новия конкордат, като заявяват, че идеята на Пачели за договора е твърде авторитарна. 

През 1920 г Пачели става папски посланик за цяла Германия с главни квартири в Берлин и Мюнхен, и скоро става много известен в дипломатическите среди. Той е желан гост на всички приеми и партита. За домакиня в дома си Пачели избира една много привлекателна монахиня от Южна Германия на име Паскалина Ленерт, която е 20 години по-млада от него. Сестрата на Пачели - Елизабета - нарича Паскалина "извънредно коварна жена". В Мюнхен се появяват слухове, че Паскалина е любовница на Пачели, но той заявява, че тези слухове са "отвратителна клевета".

По това време Пачели става близък приятел с активиста от Германската католическа партия на центъра Лудвиг Каас. Освен известен политик, Лудвиг Каас е и католически свещеник, предан на папството. Каас сътрудничи на Пачели по всички въпроси на ватиканската дипломация в Германия. С подкрепата на Пачели, Лудвиг Каас става председател на партията. Каас се възхищава от Пачели и става негов най-близък и доверен приятел. Паскалина Ленерт пише: "Каас редовно придружаваше Пачели през почивните дни". Каас напълно споделя идеите на Пачели за авторитарна папска власт и ги смята за подобни на фашисткия принцип на фюрерството. Със своето влияние върху Каас, Пачели подготвя отстраняването на германските демократично настроени католици от съпротивата срещу нацистите.

През 1929 г Пачели е извикан отново в Рим, за да поеме втората по важност позиция след папата - държавен секретар на Ватикана.Паскалина поема грижата за неговата резиденция. Лудвиг Каас, вече председател на Германската католическа партия, става чест и желан гост в апартамента на Пачели във Ватикана. Понякога Каас остава във Ватикана в продължение на месеци.


Хитлер се счита за продължител на делото на инквизицията

Самият фюрер е не само благосклонен към Ватикана, но счита себе си за последовател и приемник на католическата църква и йезуитите. На млади години той посещава една католическа църква в град Линц, Австрия. В украсата на тази църква той вижда пречупен кръст, който му прави толкова силно впечатление, че по-късно го прави емблема на своята партия.

В своята програмна книга "Майн кампф" Хитлер дава ясно да се разбере, че се възхищава от тактиката на йезуитите и я използва в своята партия:

"Най-много съм научил от йезуитите... Светът никога не е познавал нещо толкова възхитително, колкото йерархичната структура на католическата църква. Много неща от йезуитите аз използвах в нашата партия."
(Adolf Hitler, Mein Kampf, p. 478)

Фюрерът се възхищава от методите на католическата инквизиция, която няколко века преди него избива стотици хиляди евреи в Испания и други страни. Вдъхновен от нейното "велико дело", той решава да стане неин приемник. През 1934 г, на срещата с епископ Лудвиг Мюлер, Хитлер заявява:

"Що се отнася до евреите, аз просто продължавам тази политика, която католическата църква провежда вече 500 години, като смята евреите за опасни и ги затваря в гета."

Симпатиите на Хитлер към католицизма и неговите най-верни привърженици - йезуитите - го вдъхновяват и за организирането на щурмовите отряди на смъртта, наречени "СС", което той възлага на Хайнрих Химлер. Началникът на немското контраразузнаване Валтер Шеленберг разказва:

"Химлер основа СС-организацията съгласно принципите на йезуитския орден. Неговите правила и духовни упражнения, предписани от Игнаций Лойола, бяха модел, който Химлер се опита дословно да прекопира. Титлата "върховен вожд", която носи Химлер, е еквивалентна на йезуитската титла "генерал", а цялата структура е близко подобие на йерархията на католическата църква."

Наред с фюрера, неговият заместник Франц фон Папен, който води преговорите за конкордата, не остава назад в своите възхвали на папството. В немския вестник "Фолкишер беобахтер" от 14 януари 1934 г Франц фон Папен пише:

"Третият райх е първата сила, която не само признава, но и прилага на практика висшите принципи на папството."

Големите симпатии на Хитлер към католицизма бързо го довеждат до идеята за договор с Ватикана. Наистина, в първите години на неговото управление хиляди искрено вярващи хора, дори и католически свещеници и епископи, започват борба против нацизма. Фашисткото правителство започва масови преследвания на католици и изпраща своите противници в концлагерите на смъртта. Но симпатиите на фюрера към католицизма не се променят и в навечерието на войната той прекратява всякакви преследвания на католици.


Ватикана издига на власт Мусолини и Хитлер

Братът на Еудженио - Франческо Пачели - също не изневерява на фамилията, посветена в служба на папството. През същата година, от името на тогавашния папа Пий XI, той преговаря с Мусолини и достига до подписването на конкордат, който е част от по-голямо съглашение - Латеранския договор, с който се дава право на папата да образува самостоятелна държава Ватикана в рамките на град Рим. В замяна на това Мусолини изисква да се разпусне Италианската католическа народна партия. Папа Пий XI мрази тази партия, защото не може да я контролира. Той смята, че католическата партия негласно вкарва демокрация в църквата. В резултат на това, католиците от народната партия са принудени да се прехвърлят към Фашистката партия, и с това демокрацията в Италия е напълно затрита. Вратите за еднолична диктаторска власт на нацисткия главорез Мусолини са широко отворени. 

Малко по-късно в Германия, на изборите през 1930 г, фашистката партия на Адолф Хитлер спечелва 6 милиона гласа и става втора по големина партия в парламента. Хитлер забелязва хитрата тактика на Мусолини и решава по същия начин да отстрани конкуренцията на Германската католическа партия. Той е убеден, че неговото дело може да успее само ако тази демократично ориентирана партия бъде отстранена от политическата борба. И това убеждение не е без основание. В началото на 30-те години католическата партия и католическите епископи водят активна кампания против "национал-социализма" - идеологията на фашистите. Те дори не допускат нацистите до службите в църквите и заявяват във вестниците, че нацизмът е противен на християнството. Например мюнхенският католически вестник "Правият път" по това време пише:

"Адолф Хитлер проповядва закона на лъжите. Всички, които станахте жертви на измамите на този човек, обсебен от деспотизъм, събудете се!"

Обаче справедливата борба на искрено вярващите католици срещу Хитлер е в пълно противоречие с възгледите на премиер-министъра на Ватикана Еудженио Пачели. Това много ясно се проявява по време на посещението на германския канцлер, католика Хайнрих Брюнинг във Ватикана през 1931 г. В своите спомени Брюнинг разказва, че Пачели е настоявал той "да образува дясно управление" заедно с нацистите, за да се подпише конкордат, изгоден за Ватикана. Когато Брюнинг му казва да не се бърка в Германската политика, Пачели изпада в силно раздразнение и започва да му се кара.

Обаче Пачели се оказва прав - единствено Хитлер е готов да подпише мечтания от него авторитарен конкордат. Цената за това се оказва катастрофална за Германия - пълното унищожаване на демокрацията, подобно на Италия. След като идва на власт през 1933 г, Хитлер започва преговори с Пачели за конкордата. Преговорите продължават шест месеца, по време на които Хитлер отделя време за работа върху този договор повече от колкото за всички останали въпроси на външната политика по време на цялото му управление.

Конкордатът дава на Пачели правото да приложи Кодекса по църковно право върху католиците в Германия. В замяна на това, Пачели се ангажира да отдръпне католиците от политическа дейност. Преговорите се водят в пълна секретност. В тях участват Еудженио Пачели, Лудвиг Каас и втория човек след Хитлер - вице-канцлерът на Германия Франц фон Папен. Католическата църква в Германия е държана настрана, без никаква възможност за мнение в преговорите.

Хитлер заявява, че ще подпише конкордата само ако католическата партия гласува за Пълномощния акт - закон, който дава на фюрера права за неограничена власт. По нареждане на Пачели председателят на католическата партия Лудвиг Каас, напълно предан на Пачели, принуждава депутатите да се съгласят. След това Хитлер настоява католическата партия, последната реална сила в парламента, "доброволно" да се саморазпусне. Пачели отново нарежда на Каас да се съгласи и да разпусне партията. Така нацистите остават единствената политическа сила в Германия. Останали извън католическата партия, милиони католици се присъединяват към нацистката партия, разбирайки, че тя има подкрепата на папата.


Холокостът - избиването на евреите от нацистите

След подписването на конкордата Пачели заявява, че той представлява невиждана победа за папския престол. Обаче единственият победител се оказва Хитлер, който с помощта на Пачели придобива неограничена диктаторска власт. А първите жертви на това съглашение се оказват евреите. В протоколите от кабинета на Хитлер четем, че на 14 юли 1933 г, веднага след като слага подписа си под конкордата, фюрерът заявява, че конкордатът създава атмосфера на доверие, която е "особено важна за борбата срещу световното еврейство". Той казва, че католическата църква публично е дала своята благословия за политиката на национал-социализма, включително и отношението й към евреите. И наистина, по настояване на Ватикана, католиците в Германия престават публично да протестират срещу нацистите. Наредено е всички оплаквания от католици срещу нацистите да бъдат изпращани до Пачели. 

Конкордатът незабавно въвежда немската католическа църква в сътрудничество с нацистите. Католическите епископи влизат в комисиите по удостоверяване на произхода, които имат за цел да направят списък на всички евреи в Германия. По този начин, милиони невинни хора са белязани за изпращане в лагерите на смъртта.

След като през 1930 г нацистите започват да преследват евреите,Пачели отказва да издигне какъвто и да било протест, дори и за тези евреи, които са католици. Той казва, че това бил германски вътрешно-политически въпрос. През 1937 г трима кардинали и трима висши епископи от германската католическа църква пристигат във Ватикана, за да молят за помощ срещу преследванията на католическата църква от нацистите. Пий XI се вижда принуден да напише по този повод енцикликата "С дълбоко безпокойство". "Енциклика" означава официално писмо на папата до вярващите католици. В написването и разпространението на енцикликата "С дълбоко безпокойство" най-активно участва Еудженио Пачели. В нея се говори за състоянието на католическата църква в Германия. Като добър дипломат, Пачели не казва нито дума за преследването на евреите, дори и за евреите католици, а при споменаването на нацизма той не казва нито дума против своите приятели - национал-социалистите и Адолф Хитлер.

продължава...

източник:
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=48&t=8355



Тагове:   Хитлер,   Ватикана,   фашизъм,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yosavede
Категория: Други
Прочетен: 15834
Постинги: 26
Коментари: 9
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031